Gazzettabg
Легендарният италиански футболен вратар Джанлуиджи Буфон е в България като посланик на УЕФА, представяйки купите на Лига Европа и Лига на конференциите. Трофеите са изложени в Sofia Event Center в столичния мол Paradise Center и от 14:00 до 19:00 часа всички почитатели на футбола ще могат да се снимат с купите на място. Още преди началото на пресконференцията се образуваха сериозни опашки от желаещи да се снимат с купите.
Ето какво самият Буфон:
Благодаря ви, чувствам се докоснат от емоцията с българите. Срещу българският национален отбор съм играл много пъти. За съжаление, последният път, когато дойдох в София, се разболях и не можах да играя. Българският футбол има много дълбока традиция, имал е много добри футболисти. Знам, че сега е в критична ситуация, но аз вярвам, че ще се възстанови, защото традицията не се унищожава. Тя оцелява и продължава.
Когато аз играех, този трофей го нямаше“, посочи той Лига Европа. „Но имам едно копие у дома, защото бях част от Парма и за мене е привилегия. Да, наистина, много е трудно когато спреш да играеш. Все едно си карал със 100 км/ч, а сега с 0. Понякога е непостижимо. Но хората трябва да се подготвят много преди кариерата им да свърши. Ако се подготвиш през годините, ще бъде много лесно. Трябва да имаш в главата си алтернативни занимания.
Колко може да струва един вратар? Вратарят като всеки един футболист не трябва да мисли за парите и за славата, а за страстта към играта – така би трябвало. И футболният пазар твърди, че този който вкарва повече струва, а не този който спасява. Аз обаче винаги съм бил добре платен.
В Парма аз започнах кариерата си с Христо Стоичков. Той дойде от Барселона като носител на Златната топка. И идва и го слагат на крилото. Неговият коронен номер е да сменя позициите и да дава диагонали. И започва да го прави, но теренът на Парма е по-тесен на Камп Ноу и винаги топките излизаха в тъч. Трудно му беше докато се настрои. Напълно разбирам това мислене на някои футболисти, че след края на кариерата си се дезинтересират. Защото когато играеш, си като гладиатор. А когато не играеш, не си на терена и губят емоцията. Големи врати? Със сигурност много спасявания съм направил, но не само моя е заслугата. Много често нападателите са целили гредите и са стреляли в аут. Дали бих искал да бъда треньор? Не, не – сега съм тийм мениджър. А треньор на вратари нямам намерение. Не съм в състояние да науча вратарите на това, които правех. Защото при мене беше въпрос на инстинкт и на физически възможности.
