Стилиян Петров разказа любопитни подробности от престоя си в Англия и Шотландия в дълго интервю за All Out Football. Българската легенда се върна към годините си в Селтик, трансфера си в Астън Вила и един от най-тежките периоди в живота си, когато бе диагностициран с левкемия.
Петров призна, че първоначално е изпитвал сериозни затруднения с английския език. Футболистът започнал да учи постепенно чрез филми, а голяма помощ му оказал човек от охраната на „Селтик Парк“.
„Започнах с киното. Гледах филми, понякога по три един след друг. Чувах кратки фрази и постепенно започвах да разбирам как се води разговор“, спомни си Петров.
Охранителят го взимал всеки ден с колата си, а по време на пътуванията му обяснявал на английски названията на различни части от тялото. По-късно двамата посещавали и заведението за бургери, където работела съпругата на охранителя. Там Петров наблюдавал как клиентите разговарят и поръчват храна.
„Мразехме да губим“
Бившият национал си припомни и силните години в Селтик, където съблекалнята била изпълнена с огромна конкуренция и темперамент.
„Имахме толкова много сбивания. Имах няколко с Бобо Балде. Веднъж ме хвана за гърлото. Просто мразехме да губим. Съблекалнята гореше всеки път, когато не победим“, разказа той.
Напускането на шотландския гранд обаче било трудно решение. Петров вече се утвърдил като ключов футболист, но искал да се изправи срещу най-добрите играчи във Висшата лига.
„Исках да се меря с Лампард, Джерард, Скоулс. Когато гледаш Висшата лига по телевизията, виждаш темпото, футболистите и конкуренцията и просто искаш да бъдеш част от това. В един момент усетих, че в Селтик съм стигнал тавана“, обясни Петров.
Той дори подписал нов договор, за да може клубът да получи трансферна сума за него. Първоначално цената му била около 6 милиона, но постепенно се увеличавала до 7,5 милиона.
В крайна сметка се появила оферта от Портсмут. До края на трансферния прозорец оставали само два дни.
Как Портсмут бе изпреварен от Астън Вила
Сделката с Портсмут изглеждала почти завършена, но тогава се намесила Астън Вила и Мартин О’Нийл.
„Портсмут и Селтик се бяха разбрали. Трябваше да замина за националния отбор и на летището в Манчестър обсъждахме личните ми условия. Същата вечер Селтик явно е казал на О’Нийл, че отивам на среща, след което той е направил нова и по-висока оферта“, разказа Петров.
Портсмут не успял да отговори на предложението и така българинът се озовал пред избора да премине във Вила.
Още по-любопитното е, че Петров приел по-ниска заплата от тази, която получавал в Селтик.
„Бях се отказал от всичко, за да дойда и да играя във Висшата лига. Имах деца, а съпругата ми очакваше второто ни дете. О’Нийл ми каза, че заради смяната на собствеността не могат да направят повече, но обеща да се погрижи за мен, ако покажа какво мога. Той винаги си спазваше думата“, спомни си легендата.
Петров започнал силно в Астън Вила и направил впечатляващ дебют. След няколко добри мача обаче О’Нийл го преместил на десния фланг.
„Не съм от най-бързите, а той искаше да играя крило срещу Челси и Ашли Коул. Как да го надбягам!?“, пошегува се Петров.
След това останал извън състава за около три месеца и половина, а според самия него О’Нийл дори не му говорел. Впоследствие мениджърът обмислял и вариант да го изпрати под наем.
„Имахме качеството да спечелим нещо“
Петров е убеден, че онзи състав на Астън Вила е имал потенциала да спечели трофей.
„Имахме футболистите и необходимото качество. Бяхме близо, много близо. Но не успяхме да направим последната крачка. Понякога има отбори и футболисти, които не постигат това, което заслужават“, каза той.
Години по-късно отношенията му с Мартин О’Нийл се оказали от огромно значение по съвсем друга причина.
О’Нийл помогнал на Петров след диагнозата
Когато Петров научил, че страда от остра лимфобластна левкемия, той потърсил второ мнение. Тогава се сетил за лекар, за когото О’Нийл многократно му бил говорил.
„Когато ми поставиха диагнозата, дори не знаех какво означава. Всичко около теб се завърта на 360 градуса. Телефонът не спира да звъни, всички ти дават съвети, а ти трябва да събереш мислите си“, разказа българинът.
Той се свързал с О’Нийл, който по това време бил начело на Съндърланд. Само няколко минути по-късно мениджърът му се обадил обратно.
„Казах му, че имам нужда от второ мнение и искам да видя лекаря, за когото винаги ми е говорил. Той ме чакаше в Лондон. Диагнозата бе потвърдена и започнах това влакче на ужасите“, сподели Петров.
Последният мач и моментът, в който тялото му отказало
Българинът се върна и към последния си мач – гостуването на Арсенал. Още преди двубоя той усещал, че нещо с организма му не е наред.
„Имах много силно изпотяване през нощта. Леглото и пижамата ми бяха подгизнали. Събудих се напълно изтощен. Казвахме си, че имам температура и трябва да взема парацетамол и да играя“, спомни си той.
Петров започнал срещата, но не бил себе си. След първото полувреме Алекс Маклийш го попитал какво се случва с него.
„Казах му: „Шефе, не се чувствам добре“. Той ми отвърна, че това не ми дава право да се излагам на терена. Аз му казах, че нещо не е наред и някой трябва да ме смени“, разказа Петров.
В крайна сметка той отново излязъл на терена след почивката, но признава, че почти не помни какво се е случило през вторите 45 минути.
На следващия ден вече не му позволили да тренира. Кръвните му изследвания показали сериозен проблем и започнал периодът, който променил живота му завинаги.
