Gazzettabg
В дните преди голямото дерби с ЦСКА в Левски има човек, който олицетворява непреклонността, търпението и силата на правилния момент. Мустафа Сангаре – нападателят, който не следва типичния път. Докато много от днешните звезди израстват в академии още от ранна детска възраст, малиецът е открил футбола едва на 16. Дотогава светът му е тенисът, спортът и работата с деца като учител по физическо.
Но понякога съдбата просто чака да си готов. И когато футболът се е появил в живота му, Сангаре е поел шанса без да поглежда назад. От треньор на подрастващи – до професионалист във Франция. От Лига 2 – до Португалия. И днес – титуляр на „Герена“ и национал на Мали.
В „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT Сангаре разказа своя път – път, който изглежда като написан от самия футбол.
„Футболът дойде късно, но точно когато трябваше“
„Казвам се Мустафа Сангаре, роден съм близо до Париж и започнах да играя футбол на 16. Дотогава бях в тениса, а след това – треньор и учител по физическо. На 21 подписах в Амиен и навлязох в професионалния футбол. После дойде Португалия, а след това – България“, започна той.
„Нямах избран път. Футболът сам дойде при мен – и ми донесе щастие. Първоначално играех за удоволствие, после се откри възможност и я грабнах. Мисля, че беше писано да стана футболист, но в точното време. Работих без почивка – във всяка тренировка и всеки мач.“
Левски, националният отбор и амбицията за Купата на Африка
„Левски ми помогна да стигна до националния отбор. Селекционерът на Мали следи много първенства, включително и българското. Хареса стила ми и си паснахме. Оттогава давам всичко, за да съм част от националния тим.“
„Мечтая да играя в Купата на африканските нации. Конкуренцията е страхотна, има играчи от огромни клубове, но аз ще дам всичко – голове, работа, добро поведение – за да заслужа повиквателна.“
„Горд съм, че съм в Левски“
„Благодаря на Станислав Генчев, че ме привлече. Нямах никакво съмнение дали да подпиша. Левски е огромен клуб. Горд съм, че съм тук.“
Сангаре призна, че първата година на „Герена“ го е научила на много:
„Започнах добре, после трябваше да се адаптирам – нова държава, нов стил, нова лига. Но се развивах всеки ден. Миналия сезон завършихме втори, а аз израснах страшно много.“
За треньорите, отговорността и мисленето на нападател
„Това, което правим, е плод на ежедневна работа. Искам да благодаря на целия щаб – Морга, Гаспар и Дарко Тасевски. Те ни помагат във всичко. Дарко вярва в мен още от първия ден.“
„Когато стъпя на терена, мисля за отбора. Ако дам асистенция вместо да вкарам – пак съм щастлив. Ако играя със спокойна глава, головете сами идват. Не мисля само за голове на всяка цена.“
За Веласкес той добавя:
„Тактически сме изключително изчистени. Разбираемо, конкретно, ясно – точно знам какво се иска от мен.“
Маската, адаптацията и липсата на напрежение
„В Португалия имах контузия и дълго време играех с маска. Честно казано, пречеше ми. Но вече няма нужда от нея.“
„Не усещам натиск от това, че сме първи. Всеки срещу Левски играе на максимум – така е от ден първи. Ние просто гоним победа във всеки мач.“
Големите мачове: „Това дерби е смисълът на футбола“
„Мачовете с ЦСКА са специални. Това е дербито, което трябва да спечелим. Ако изпълним тактическия план и слушаме треньора – можем да вземем победата без проблем, разбира се с уважение към съперника.“
„Разбира се, че искам да се разпиша. Но най-важното е Левски да победи. Мога да помагам с движение, преса, асистенции – всичко, което изисква отбора.“
„Дербитата се печелят с агресия и желание. Ако играем както досега – натиск, голове, динамика – няма да имаме проблем.“
За феновете, съперниците и вдъхновението от Гара Дембеле
„Подкрепата е невероятна. Когато феновете са щастливи, ние сме щастливи. Това е взаимно.“
„Играл съм срещу много силни защитници. Най-трудният съперник като отбор? Черно море – изключително стабилни у дома.“
„С Гара Дембеле се познаваме и често говорим. Той остави огромна следа в Левски, невероятен нападател. Вдъхновява ме, но искам да напиша своя собствена история. Голове, асистенции, титла – това е моята мечта.“
На финала – с усмивка:
„Да, ще го поканя на наш мач. Може би на последния за годината… когато станем шампиони.“
