Gazzettabg
Младият полузащитник на ЦСКА Петко Панайотов говори пред „Блиц“ по време на лагера на младежките ни национали в Банско преди приятелската им среща с Гърция във вторник от 18:00 часа в Благоевград.
– Петко, кажи откровено кой е към момента най-тежкият ти момент в спорта и в живота?
– Критичен момент за един спортист са моментите, когато не се състезава, защото е контузен. За щастие не съм имал тежки контузии. Така че за момента не бих казал, че съм имал такъв неприятен момент.
– Как приемаш обстоятелството, че невинаги си титуляр и получаваш по-малко минути за изява?
– В такива моменти най-важното е да работиш, рано или късно твоето време ще дойде. И когато ти се даде шанс, важното е да го вземеш.
– Вярваш ли си достатъчно, защото българските треньори, с малки изключения, нямат традицията да дават доверие на по-млади футболисти?
– Разбира се, всеки футболист трябва да вярва в себе си и във възможности, за да може да показва най-доброто, когато му се предостави тази възможност.
– А как се подготвяш извън терена? Правиш ли допълнителни тренировки, какъв ти е режимът на хранене, на ежедневие, за да си в оптимална форма?
– Без допълнителна работа няма как да стигнеш нависоко. Това е ясно на всички. Допълнителните ми тренировки са в зависимост отборните такива. За храненето – винаги съм се старал да се храня чисто, да не ям глупости, разбира се с малки изключения. Трябва да бъдеш професионалист и извън терена, за да имаш успехи на него.
– Имаш ли свои примери от световните футболни звезди, като начин на поведение извън терена, и на него, поведение, и изобщо като общуване?
– Моят идол като етика на работа е Кристиано Роналдо. Никой не може да вземе по-добра етика на работа от него. Наистина много се мотивирам от Кристиано. Като поведение на терена – Меси ми е любимият футболист, а на моята позиция е Родри.
– Представял ли си си в твоите мечти, че ще се срещнеш с Кристиано Роналдо, и какво би му казал, ако имате десетина минути да изпиете по едно кафе?
– Бих му благодарил за поведението му, което ме е мотивирало и ми е дало мотивацията, за да продължавам, когато ми е трудно. Със сигурност бих му поискал някой съвет.
– А какво би попитал Меси, ако имате възможност да размените няколко думи?
– На него просто човек трябва да се възхищава.
– Би ли го попитал някой въпрос за кариерата му, за аржентинския национален отбор – нещо, което би ти било любопитно?
– Бих го попитал какво е чувството по време на световното първенство 2022 г., когато го спечелиха?
– Бях на живо на този мач, Меси влезе в историята на футбола, защото му липсваше само световна титла.
– Да, разбира се.
– За първи път си повикан в младежкия национален отбор. Как прие поканата на Александър Димитров да се присъединиш към тима?
– За всеки футболист е чест да представлява националния си отбор. Благодарен съм за поканата на селекционера Александър Димитров. Момчетата са страхотни, колективът е невероятен. Приеха ме много добре. Чувствам се супер.
– Докъде стига целите ти в мъжкия и младежкия национален отбор, първо в младежкия?
– Голямата цел ми е да отида до мъжкия тим и да се играе на голям форум. Целта на младежкия национален отбор е да се стигне до европейско първенство.
– Можеш ли да направиш паралел между едно от топ първенствата на Европа и българското?
– Със сигурност има много накъде да се развиваме. От няколко години сме тръгнали в правилна посока, надявам се да продължаваме натам и в един момент да ги стигнем.
– ЦСКА изгражда новия си дом, посети ли „Армията“, за да се убедиш лично как протичат строителните работи?
– Преди десетина дни бях до фен магазина на стадион „Българска армия“. Като виждаш колко хора и работници се занимават с това да се случва всичко по най-бързия начин, усещаш едно топло чувство в сърцето и душата си, и нямаш търпение да играеш на новия стадион.
– Как е като мислене и какво е чувството, когато играеш на „Васил Левски“, който е доста остарял морално, материално и инфраструктурно, и публиката я разделя 20-ина метра заради голямата писта. Какво е самото усещане, приятно ли е да се играе на такъв остарял стадион?
– Със сигурност чувството не е лошо. Феновете на ЦСКА ни карат навсякъде да се чувстваме домакини. Благодаря им за подкрепата. Вярвам, че на новия стадион ще идват все повече и повече хора, обстановката ще бъде по-добра.
– Обстановката в България обаче е изнервена, хората са разделени. Как отиваш на тренировка, зная, че вече имаш шофьорска книжка, изнервя ли те трафика, когато отиваш на тренировка?
– Трафикът е неприятен, но няма какво да се направи. Всеки трябва да свиква с трафика, когато има такъв.
– А какво мислиш, когато виждаш някой индивид, който кара пред теб и си хвърля фаса през прозореца? Какво би му казал на такъв човек?
– Не е добре да се замърсява природата, бих му направил забележка.
– Какво правиш, когато приключи тренировката и се отправиш към вкъщи?
– В свободното време обичам да чета книги, уча за лекции, подготвям се за изпити, защото съм втори курс в НСА.
– Съществува мнението, че българските футболисти са доста разглезени. Минава час-час и половина тренировката и те се отдават на глупости – вейпове, електронни игри… Един вид, че са безделници. Би ли опровергал това мнение?
– Винаги има различни примери, но за себе си мога да кажа, както и за съотборниците ми в ЦСКА, че сме професионалисти. Не сме само за час и половина на базата, всеки работи допълнително, усъвършенства се в сферите, които мисли, че не са му най-развитите, и работи.
– Колко важна е средата ти – приятелите, семейството, близките хора?
– Много е важна. Хората са казали, че с каквито се събереш – такъв ставаш. Много е важно с какви хора си заобиколен. Ако не са правилните, трябва да търсиш промени.
– Смяташ ли, че доста от футболистите, когато станат известни, около тях се навъртат различни хора, които ги използват и ги откъсват от реалността. И това ги прави по-дистанцирани, по-арогантни към доскорошните си приятели.
– Да, възможно е. Но затова човек има глава на раменете си и трябва да може да определя и усеща хората – както в лошите си моменти, когато няма никой около него, така и в добрите, когато всички са около него.
– Случвало ли ти се е да претърпиш разочарование в приятелството, да си бил разочарован, предаден, изоставен в тежък момент?
– Не мисля, че е имало кой знае какво предателство и чак да съм разочарован. Все пак съм още на 19 години, тепърва ми предстоят по-тежки моменти в живота ми, готов съм.
– Понеже каза, че си на изпити в НСА, ще ти задам няколко въпроса, свързани с историята на ЦСКА. Колко шампионски титли е спечелил ЦСКА?
– 31.
– Правилен отбор. А колко Купи на България?
– Мисля, че 26.
– Отново правилен отговор. А кой е най-бързият гол във вечното дерби в историята?
– Мисля, че беше в 20 и някоя секунда на Димитър Иванов.
– Чудесен отговор. От мен получаваш шестица, отлична оценка. Пожелавам ти да вкарваш много голове с червения екип.
– Благодаря много.
