Когато преди няколко дни България посрещна Люксембург на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив, близо 15 000 зрители заеха местата си по трибуните, за да подкрепят лъвовете. Мачът за съжаление не се превърна в кой знае какъв футболен спектакъл, преобладаваха надлъгването и нервите, а шансовете за гол и пред двете врати се брояха на пръстите на едната ръка. В крайна сметка се стигна до закономерно 0:0, което преди 10-20 години щяхме да приемем като огромна издънка и истинско разочарование. Сега реалностите са малко по-различни, и макар да остава горчилка от пропуснатата възможност за победа, има някои неща, пред които не бива да си затваряме очите.
На първо място, Илиан Илиев продължава да е без загуба като национален селекционер. Вече в 9 поредни двубоя трикольорите не са падали, макар в тях да записахме 2 успеха и 7 равенства. Самият треньор също се изказа в тази посока – да, хубаво е, че не губим, но би било още по-хубаво да имаме и повечко победи. И все пак, нека се запитаме – кога за последно България е била в серия от 9 срещи без поражение?
Другото, което си е повод за оптимизъм е, че от началото на сблъсъците в група 3 на Дивизия С на Лигата на нациите не сме допуснали гол. Нулевите ремита с Люксембург и Беларус, както и триумфът над Северна Ирландия с 1:0 може и да не са най-оптималното постижение, но ако тази тенденция се запази националите могат да регистрират 4 последователни сухи мрежи, което не са правили от 2007 г.
И понеже споменахме Северна Ирландия, тъкмо това е следващият ни съперник. Във вторник вечерта гостуваме в Белфаст на корав отбор, който обаче далеч не е непреодолимо страшилище, а и срещу когото по принцип се справяме добре. На практика не сме губили от зелено-белите от 1979 г. (0:2), като от онзи двубой насам сме с 5 победи и 1 реми срещу тях.
Вярно е, че в състава ни има липси, и то сериозни. Илия Груев е контузен, а Александър Колев, Алекс Петков и Фабиан Нюрнбергер са наказани. За състав като българския толкова липси, и то на важни хора, няма как да се отразят добре, но все пак оставаме с надеждата, че момчета като Кирил Десподов, Ивайло Чочев и Филип Кръстев могат да поведат останалите към положителен развой.
Вярно е, че домакините разполагат с някои вълнуващи младоци, най-вече Конър Брадли (Ливърпул), Трей Хюм (Съндърланд), Броуди Спенсър (Хъдърсфилд) и Калъм Маршъл (Уест Хем), но там си опитните бойци Джош Магенис, Джордж Савил и Пади Макнеър. Със сигурност не говорим за противник, който ще бъде преодолян лесно, но Северна Ирландия има своите проблеми и слабости.
Големият проблем е отсъствието на двамата основни вратари Бейли Пийкок-Фарел и Конър Хазард, което означава, че под рамката вероятно ще застане 19-годишният Пиърс Чарлс от Шефилд Уензди. Обещаващ играч, но липсата на опит може да е ключова.
Основната слабост на домакините пък е свързана с липсата на изявен лидер в атака. Петимата повикани нападатели имат общо 118 мача за националния отбор, в които са отбелязали, отново общо… 15 гола. Няма ги Шейн Лейвъри и Конър Уошингтън, въпреки че едва ли точно те са панацеята за северноирландския футбол. Лейвъри е с 20 двубоя и 3 гола за националната селекция, а Уошингтън има 43 мача и 6 попадения. Хора като Дейвид Хийли и Кайл Лафърти на този етап просто няма, което, естествено, е плюс за България.
Анализаторите смятат, че Северна Ирландия излиза срещу лъвовете като фаворит, но не бива да подценяваме нашите състезатели. Те показаха, че са трудни за пречупване. Да, победа на „Уиндзор Парк“ ще е огромен успех, но някак най-вероятно звучи лъвовете да регистрират още едно равенство.