Gazzettabg
Един от важните играчи в защита на Лудогорец Диниш Алмейда даде обширно интервю за „Мач Телеграф“, в което разясни защо португалските футболисти са все така на мода и каква е най-голямата разлика между футбола в България и Белгия.
-Диниш, как си след кратката зимна пауза? Успя ли да си починеш?
– Всичко е наред, чувствам се отлично. Прекарах дните със семейството си, което винаги ме зарежда.
– Какво е настроението в отбора преди първия официален мач за 2025 година?
– Настроението е добро, готови сме за битка. През този сезон имахме по-кратна зимна подготовка заради евротурнирите, но във футбола е така – трябва да се адаптираш.
– Предстои ви мач с датския Мидтиланд, който физически е много силен отбор. Анализирахте ли силните и слабите им страни?
– Разбира се, написахме си домашното. Както каза, това е един тим с много здрави момчета, който играе динамично и обича да пресира. Те са силни в единоборствата, но мисля, че сме достатъчно добър отбор, за да им се противопоставим.
– Каква е целта ви в оставащите два мача от Лига Европа? Мислиш ли, че можете да се класирате за плейофите?
– Вижте, ние сме Лудогорец и във всеки мач излизаме за победа – независимо от класата на съперника и турнира. Мисля, че показахме в първата половина от сезона какво е нивото ни. Смятам, че имаме сили да се притовопоставим на всеки отбор, а ако обстоятелствата са благоприятни – защо да не се класираме напред? Искаме да победим, но съдбата ни не е изцяло в наши ръце и зависи от резултатите в другите мачове.
– Защо според теб Лудогорец води толкова убедително в първенството, а в Лига Европа още не може да запише победа?
– Според мен основната причина затова е липсата на късмет в някои мачове. Видяхте колко силен мач направихме в Рим срещу Лацио и си тръгнахме с точка. Срещу АЗ Алкмаар наваксахме два гола през второто полувреме. С Викория Пилзен също не се представихме лошо, а Андерлехт ни вкара втори гол чак в 90-ата минута. Атлетик Билбао също вкара в края два гола. Винаги искаме да играем добре – някой път се получава повече от друг път. В Европа е по-трудно да се печелят точки, защото отборите са по-класни и ако не даваш 100%, няма да си победител.
– Има ли по-голяма нервност у Лудогорец преди мач от Европа спрямо срещите в Първа лига?
– Не мисля, просто нивото на мачовете, динамиката е по-различна. В първенството много повече успяваме да контролираме темпото, докато в евротурнирите понякога отстъпваме инициативата на съперника. Разбира се, и в България се случва да страдаме, но знаем, че ако наистина сме концентрирани на максимум, няма кой да ни спре.
– Какви са впечатленията ти от треньора Игор Йовичевич? Каква е най-голямата промяна, която забелязваш?
– Да, той си разбира много добре от работата. Мисля, че цялостно подобри отбора във всички аспекти. Тренировките са по-интензивни, тактически израснахме още при него. Чувстваме се по-сигурни и контролираме по-добре двубоите. Промяната е генерална към добро и трудно мога да посоча само едно конкретно нещо.
– Да те върна малко по-назад. Защо реши да се върнеш в България преди 2 години и как се стигна до трансферът ти в Лудогорец?
– Решението да дойда отново в България не беше трудно, защото тук прекарах най-хубавите си години с Локомотив Пловдив. Пазех много хубави спомени от страната и не ми трябваше много време да се навия. През януари 2023 се появи възможността да премина в Лудогорец и не се замислих. Това беше печеливша ситуация за всички страни, а не можех да пренебрегна и финансовата част от сделката. Така че се озовах отново в България и съм щастлив, че стана така.
– Какво научи от престоя си в Антверпен и каква е най-голямата разлика между първенствата на Белгия и България?
– Където и да отиде човек, е важно да се учи и да си вади поуките. Най-голямата разлика между двете лиги е тяхната конкурентоспособност. В Белгия можеше да загубим от последния, ако не влезем в мача с правилната нагласа или не сме на 100%. В България не е така. Лудогорец е на много високо ниво, но конкуренцията не е толкова силна, колкото в Белгия. Разликата между Лудогорец и отборите от средата и долната половина на класирането е по-голяма, отколкото в Белгия. Там темпото на игра е по-висока и всичко се случва на по-висока скорост. В България има други добри отбори, но е ясно, че ние сме най-добрите и го показваме всеки един сезон.
– Ще те върна към един неприятен за теб момент, а именно тежката контузия, която получи почти веднага след трансфера ти в Лудогорец? Това ли беше най-тежкият ти момент във футбола?
– Да, труден момент за мен. За втори път имам такава тежка контузия. Първият случай е още като по-млад, когато пропуснах световното първенство до 20 години с Португалия. Не е приятно, но контузиите са част от футбола.
– Страхуваше ли се, че няма да се възстановиш достатъчно, за да играеш отново на високо ниво?
– Не, защото не бях сам. До мен беше моето семейство. Клубът и съотборниците ми също много ми помогнаха. Ходех на базата, тренирах във фитнеса с момчетата, но просто трябваше време да се възстановя напълно.
– С престоя ти в Локомотив, вече си почти 5 години в България. Мислил ли си да кандидатстваш за български паспорт, а защо не и да играеш за националния отбор?
– Честно казано не съм се замислял. България много ми харесва, но на този етап не съм мислил в такава посока. Знам, че националният ви отбор е бил много силен през 90-те години. Трябва да инвестирате повече в младите, както правим ние в Португалия. Да се начертаете план с федерацията и клубовете, който да е добър за всички страни. Ако има воля и правилен план, ще започнете да изграждате добри млади футболисти и в България.
– Едно от нещата, за които исках да те питам е тъкмо нивото на португалските футболисти и треньори. Има по много от тях в Англия, Италия, Франция…Каква е вашата тайна?
– Както казах, доверяваме се на младите. У нас дори големите отбори инвестират много в своите школи и са се посветили на това да изграждат футболисти. Има много добро взаимодействие между всички звена по веригата – федерация, клубове, треньори и играчи. Мисля, че има достатъчно добри примери в Европа, от които България може да черпи опит. Дори държави, по-малко от Португалия и България.
– Спомена, че харесваш Пловдив, но сега си в Разград. Харесва ли ти животът там?
– Двата града са много различни, а и клубовете също. Докато бях в Пловдив, имахме по един мач на седмица, докато Лудогорец играе през три дни. Не се задържаме много в Разград, защото почти постоянно сме на път. Нямам толкова време да разглеждам.
– А следиш ситуацията в Локомотив Пловдив, който има сериозни финансови проблеми?
– Да, знам, поддържам връзка с някои от съотборниците си, с които играх там. Жалко е, защото Локомотив е голям клуб с много фенове и история. Дано ситуацията се подобри, защото не е приятно. Пазя само хубави спомени от престоя си там и им желая най-доброто.
– Какви са интересите ти извън футбола? Имаш ли си любимо хоби?
– В свободното си време най-много обичам да излизаме с приятели. Харесва ми да редя пъзели. Също така чета, когато имам повече свободно време. Най-вече психология и история.
– А в Лудогорец с кой ли най-близък от съотборниците ти?
– С Дени Групер и Хендрик Бонман най-много се сближихме.
– А имаш ли си прякор в отбора?
– Всъщност не и никога не съм имал, като се замисля. Странно е, защото голяма част от съотборниците ми имат. Сетих се, че понякога, когато съм с повече брада, Георги Терзиев ми вика Алжиреца.
– Коя е любимата ти храна, ако имаш такава?
– Всичко от португалската кухня, която много си обичам. Може би някакъв вид риба със зеленчуци.
– А любим стил музика?
– Нищо конкретно. Обичам да слушам българско радио в колата. Така научавам малко повече и езика.
– Имаш ли си любимо място в света? А в България?
– Най-любимото ми място на света е домът ми. Аз съм от едно малко градче, което се нарича Шпозенде (Esposende; б.а.). То е разположено на брега на Атлантическия океан и има много хубав плаж. В България най-много харесвам Пловдив, но също така Варна, защото е на морето.
– Какъв мечтаеш да станеш като малък?
– Исках да съм футболист. Всички от моята компания искаха, но аз успях. Първоначално беше мечта, после стана цел, а сега е работа (смее се).
– А каква е най-голямата ти мечта в момента?
– В момента най-много искам да съм добър баща за дъщеря ми. Когато станеш родител, приоритетите ти се променят, така че може би сега това е №1.
– И за финал – три думи, които най-добре те описват като играч?
– Интелигентен, защото мисля, че това е едно от нещата, което ми отличават, добър във въздуха и добър с топката в крака или поне за защитник.
а даде обширно интервю за „Мач Телеграф“, в което разясни защо португалските футболисти са все така на мода и каква е най-голямата разлика между футбола в България и Белгия.
– Диниш, как си след кратката зимна пауза? Успя ли да си починеш?
– Всичко е наред, чувствам се отлично. Прекарах дните със семейството си, което винаги ме зарежда.
– Какво е настроението в отбора преди първия официален мач за 2025 година?
– Настроението е добро, готови сме за битка. През този сезон имахме по-кратна зимна подготовка заради евротурнирите, но във футбола е така – трябва да се адаптираш.
– Предстои ви мач с датския Мидтиланд, който физически е много силен отбор. Анализирахте ли силните и слабите им страни?
– Разбира се, написахме си домашното. Както каза, това е един тим с много здрави момчета, който играе динамично и обича да пресира. Те са силни в единоборствата, но мисля, че сме достатъчно добър отбор, за да им се противопоставим.
– Каква е целта ви в оставащите два мача от Лига Европа? Мислиш ли, че можете да се класирате за плейофите?
– Вижте, ние сме Лудогорец и във всеки мач излизаме за победа – независимо от класата на съперника и турнира. Мисля, че показахме в първата половина от сезона какво е нивото ни. Смятам, че имаме сили да се притовопоставим на всеки отбор, а ако обстоятелствата са благоприятни – защо да не се класираме напред? Искаме да победим, но съдбата ни не е изцяло в наши ръце и зависи от резултатите в другите мачове.
– Защо според теб Лудогорец води толкова убедително в първенството, а в Лига Европа още не може да запише победа?
– Според мен основната причина затова е липсата на късмет в някои мачове. Видяхте колко силен мач направихме в Рим срещу Лацио и си тръгнахме с точка. Срещу АЗ Алкмаар наваксахме два гола през второто полувреме. С Викория Пилзен също не се представихме лошо, а Андерлехт ни вкара втори гол чак в 90-ата минута. Атлетик Билбао също вкара в края два гола. Винаги искаме да играем добре – някой път се получава повече от друг път. В Европа е по-трудно да се печелят точки, защото отборите са по-класни и ако не даваш 100%, няма да си победител.
– Има ли по-голяма нервност у Лудогорец преди мач от Европа спрямо срещите в Първа лига?
– Не мисля, просто нивото на мачовете, динамиката е по-различна. В първенството много повече успяваме да контролираме темпото, докато в евротурнирите понякога отстъпваме инициативата на съперника. Разбира се, и в България се случва да страдаме, но знаем, че ако наистина сме концентрирани на максимум, няма кой да ни спре.
– Какви са впечатленията ти от треньора Игор Йовичевич? Каква е най-голямата промяна, която забелязваш?
– Да, той си разбира много добре от работата. Мисля, че цялостно подобри отбора във всички аспекти. Тренировките са по-интензивни, тактически израснахме още при него. Чувстваме се по-сигурни и контролираме по-добре двубоите. Промяната е генерална към добро и трудно мога да посоча само едно конкретно нещо.
– Да те върна малко по-назад. Защо реши да се върнеш в България преди 2 години и как се стигна до трансферът ти в Лудогорец?
– Решението да дойда отново в България не беше трудно, защото тук прекарах най-хубавите си години с Локомотив Пловдив. Пазех много хубави спомени от страната и не ми трябваше много време да се навия. През януари 2023 се появи възможността да премина в Лудогорец и не се замислих. Това беше печеливша ситуация за всички страни, а не можех да пренебрегна и финансовата част от сделката. Така че се озовах отново в България и съм щастлив, че стана така.
– Какво научи от престоя си в Антверпен и каква е най-голямата разлика между първенствата на Белгия и България?
– Където и да отиде човек, е важно да се учи и да си вади поуките. Най-голямата разлика между двете лиги е тяхната конкурентоспособност. В Белгия можеше да загубим от последния, ако не влезем в мача с правилната нагласа или не сме на 100%. В България не е така. Лудогорец е на много високо ниво, но конкуренцията не е толкова силна, колкото в Белгия. Разликата между Лудогорец и отборите от средата и долната половина на класирането е по-голяма, отколкото в Белгия. Там темпото на игра е по-висока и всичко се случва на по-висока скорост. В България има други добри отбори, но е ясно, че ние сме най-добрите и го показваме всеки един сезон.
– Ще те върна към един неприятен за теб момент, а именно тежката контузия, която получи почти веднага след трансфера ти в Лудогорец? Това ли беше най-тежкият ти момент във футбола?
– Да, труден момент за мен. За втори път имам такава тежка контузия. Първият случай е още като по-млад, когато пропуснах световното първенство до 20 години с Португалия. Не е приятно, но контузиите са част от футбола.
– Страхуваше ли се, че няма да се възстановиш достатъчно, за да играеш отново на високо ниво?
– Не, защото не бях сам. До мен беше моето семейство. Клубът и съотборниците ми също много ми помогнаха. Ходех на базата, тренирах във фитнеса с момчетата, но просто трябваше време да се възстановя напълно.
– С престоя ти в Локомотив, вече си почти 5 години в България. Мислил ли си да кандидатстваш за български паспорт, а защо не и да играеш за националния отбор?
– Честно казано не съм се замислял. България много ми харесва, но на този етап не съм мислил в такава посока. Знам, че националният ви отбор е бил много силен през 90-те години. Трябва да инвестирате повече в младите, както правим ние в Португалия. Да се начертаете план с федерацията и клубовете, който да е добър за всички страни. Ако има воля и правилен план, ще започнете да изграждате добри млади футболисти и в България.
– Едно от нещата, за които исках да те питам е тъкмо нивото на португалските футболисти и треньори. Има по много от тях в Англия, Италия, Франция…Каква е вашата тайна?
– Както казах, доверяваме се на младите. У нас дори големите отбори инвестират много в своите школи и са се посветили на това да изграждат футболисти. Има много добро взаимодействие между всички звена по веригата – федерация, клубове, треньори и играчи. Мисля, че има достатъчно добри примери в Европа, от които България може да черпи опит. Дори държави, по-малко от Португалия и България.
– Спомена, че харесваш Пловдив, но сега си в Разград. Харесва ли ти животът там?
– Двата града са много различни, а и клубовете също. Докато бях в Пловдив, имахме по един мач на седмица, докато Лудогорец играе през три дни. Не се задържаме много в Разград, защото почти постоянно сме на път. Нямам толкова време да разглеждам.
– А следиш ситуацията в Локомотив Пловдив, който има сериозни финансови проблеми?
– Да, знам, поддържам връзка с някои от съотборниците си, с които играх там. Жалко е, защото Локомотив е голям клуб с много фенове и история. Дано ситуацията се подобри, защото не е приятно. Пазя само хубави спомени от престоя си там и им желая най-доброто.
– Какви са интересите ти извън футбола? Имаш ли си любимо хоби?
– В свободното си време най-много обичам да излизаме с приятели. Харесва ми да редя пъзели. Също така чета, когато имам повече свободно време. Най-вече психология и история.
– А в Лудогорец с кой ли най-близък от съотборниците ти?
– С Дени Групер и Хендрик Бонман най-много се сближихме.
– А имаш ли си прякор в отбора?
– Всъщност не и никога не съм имал, като се замисля. Странно е, защото голяма част от съотборниците ми имат. Сетих се, че понякога, когато съм с повече брада, Георги Терзиев ми вика Алжиреца.
– Коя е любимата ти храна, ако имаш такава?
– Всичко от португалската кухня, която много си обичам. Може би някакъв вид риба със зеленчуци.
– А любим стил музика?
– Нищо конкретно. Обичам да слушам българско радио в колата. Така научавам малко повече и езика.
– Имаш ли си любимо място в света? А в България?
– Най-любимото ми място на света е домът ми. Аз съм от едно малко градче, което се нарича Шпозенде (Esposende; б.а.). То е разположено на брега на Атлантическия океан и има много хубав плаж. В България най-много харесвам Пловдив, но също така Варна, защото е на морето.
– Какъв мечтаеш да станеш като малък?
– Исках да съм футболист. Всички от моята компания искаха, но аз успях. Първоначално беше мечта, после стана цел, а сега е работа (смее се).
– А каква е най-голямата ти мечта в момента?
– В момента най-много искам да съм добър баща за дъщеря ми. Когато станеш родител, приоритетите ти се променят, така че може би сега това е №1.
– И за финал – три думи, които най-добре те описват като играч?
– Интелигентен, защото мисля, че това е едно от нещата, което ми отличават, добър във въздуха и добър с топката в крака или поне за защитник.
