Gazzettabg
Вратарят на националния отбор и шотландския Абърдийн Димитър Митов гостува в подкаста БЛИЦ Live. 28-годишният страж се превърна в герой на финала за Купата на страната със спасените две дузпи и победата срещу Селтик. Това бе грандиозен успех за тима на Абърдийн, след като клуба не беше печелил трофей от цели 35 години.
Ето какво сподели Димитър Митов:
Голяма еуфория, чувството е прекрасно. Ще помним този момент до края на живота си. Всички хора в Абърдийн ще ни помнят. Донесохме на клуба и на града Купата на Шотландия след 35 години чакане. Направихме нещо уникално. Да, чувствам се герой, след като успях да спася две дузпи. Но всчики сме герои, момчетата пред мен бяха изключителни през 120-те минути на финала срещу Селтик. Схващаха се, но продължаваха да тичат, преследвайки голямата цел. Написахме история за Абърдийн. Два дни празненства, със сигурност това са двата ми най-хубави дни в живота до момента.
Позитивен човек съм, амбициран съм да имам по-големи успехи. Изключително голяма мечта ми да имаме отново успехи с националния отбор. Имаме възможност да направим нещо велико. Смятам, че нещата ще станат – бавно, с много труд. Да, сега наистина имам много малка почивка, но когато се обадят от националния отбор няма почивка. От Абърдийн ме помолиха да говоря с ръководството на националния отбор и да ми се даде по-голяма почивка заради дългия сезон, но им казах, че това няма как да се случи, защото това е мечта, за която съм се борил цял живот – да бъда част от националния отбор, да играя за България. Никога не бих отказал, за да си почина. По-голяма гордост и чест от това да представляваш държавата си няма никъде. Трябва да продължаваме да вярваме на Илиан Илиев, както той вярва в нас.
100 хиляди човека излязоха по улиците на Абърдийн след успеха. Имаше много хора с български знамена. Да усетиш българската любов в чужбина е нещо велико.
И до днес в Абърдийн говорят само с хубаво за героите от САЩ`94 Цанко Цветанов и Илиян Киряков. Домакинът на клуба е същият от времето, когато и те играят за шотландския отбор. Бях само на 15 години, когато заминах за Нотингам Форест. Благодарен съм на Петьо Костадинов. Без него мечтата ми никога нямаше да се случи. Имам адски голямо уважение и респект към него.
Дузпите не са на късмет. Мога да ям мусака сутрин, обед и вечер. Никога няма да ми омръзне. Готвачът на националния отбор – бате Мишо, е феноменален, топ е. Винаги му поръчвам в един от дните да ни готви мусака.
