Gazzettabg
Димитър Пенев и Аспарух Никодимов са две от най-ярките имена в златната история на ЦСКА – съотборници, приятели и съмишленици, споделили най-големите успехи на „армейците“. Двамата заедно достигат полуфинал за Купата на европейските шампиони през 1967 г., а през 1982 г. Пенев е помощник на Никодимов при повторението на това велико постижение.
Пред „Тема Спорт“ легендарният халф говори с дълбока мъка и обич за своя дългогодишен приятел.
„Такава новина може ли да се приеме… Връхлетяха ме страшно много спомени. Ние сме набори – заедно отидохме в ЦСКА и играхме там 11–12 години. На практика споделихме целия си път във футбола“, сподели Никодимов.
От юношите до световните първенства
„Започнахме още като юноши – той в Локомотив, аз в Септември, после в юношеския национален отбор и продължихме нагоре. Участвахме заедно на две световни първенства. Познаваме се от 15–16-годишни“, разказа Паро.
С усмивка си припомня и любопитен детайл от отношенията им:
„Интересното е, че аз му бях капитан в юношеския национален отбор, а после той беше мой капитан в ЦСКА дълги години. Понякога се поздравявахме с: „Капитане, капитане“. Никога не сме имали сериозни противоречия.“
„Такъв футболист едва ли ще се роди отново“
Никодимов не пести суперлативи за качествата на Пенев на терена:
„Беше голям футболист. Такъв едва ли ще се роди. Въведе нов стил на либерото. Стоян Орманджиев наложи тази роля, но Пената я носеше в себе си. Често се включваше в атака, изненадваше противника, вкарваше голове. Имаше страхотен отскок и много добър удар. Беше суперфутболист.“
Съмишленици и като треньори
Двамата продължават да работят заедно и на треньорско ниво в ЦСКА, където взаимното доверие е било пълно:
„Разбирахме се, защото знаехме кои сме. Не сме си правили мръсотии, винаги сме си помагали – и когато аз бях старши, и когато той пое отбора. Анализирал съм му противници, гледал съм мачове. Просто се познавахме.“
„Ние сме от хората, дали на ЦСКА всичко – във вътрешното първенство, в Европа, като футболисти и като треньори“, подчерта Никодимов.
Сбогуване от разстояние
Паро разкри, че няма да успее да присъства на поклонението:
„Не сме се виждали последните две–три години, защото прекарвам повече време извън София. Чувахме се по телефона. И двамата имахме здравословни проблеми. Много трудно приемам погребения – след това дълго боледувам. Затова се сбогувам от дистанция. Още от вчера съм заровен в спомени.“
