Gazzettabg
След двегодишен престой в Лудогорец, Тодор Неделев отново облече жълто-черната фланелка на Ботев Пловдив – отбора, който обича и където остави сърцето си. Завръщането му бележи трети период при „канарчетата“ и за мнозина фенове е като завръщане на изгубен син. А самият Неделев признава – било е въпрос на време.
„Ботев ми липсваше. Тук съм у дома“
„Всичко се случи много бързо. Истината е, че ми липсваше клубът, атмосферата, хората. Не ми трябваше време за размисъл – знаех, че мястото ми е тук. След всичките години, които съм прекарал в Ботев, това беше най-лесното и естествено решение“, сподели Неделев в интервю за bTV.
Завръщането му идва в ключов момент – отборът гради нова идентичност, а феновете копнеят за стабилност и лидер, който да поведе отбора напред. Именно това той се надява да бъде – искра, която да запали мотора на възраждането.
Лудогорец и разочарованието от Петев
Престоят му в Разград започна с много очаквания, но завърши с горчивина. Макар да благодари на клуба за подкрепата в труден период, Неделев не скри, че очакванията му не се оправдали.
„Изиграх само 50 мача – това ме изненада. Когато Ивайло Петев пое отбора, сякаш всичко се промени. В началото играех, после дойде контузията. Когато се завърнах, вече не влизах в плановете му. Бях невидим. Не получавах обяснение. Всеки разговор с него завършваше с „няма проблем“, но действията му показваха друго“, разказва халфът.
„След това работих с Георги Дерменджиев и Игор Йовичевич. И двамата бяха коректни с мен, имах повече игрово време. Към тях имам само уважение.“
Инцидентът в Грузия: „Животът ми започна отначало“
Катастрофата с националния отбор в Тбилиси през юни 2022-а беляза Неделев завинаги. След фрактура на черепа и животоспасяваща операция, той осъзнава колко крехка е границата между живота и смъртта.
„Не помня самия инцидент. Близките ми го изживяха много по-драматично от мен. Когато се събудих в болницата, вече бях в състояние да разбера какво се е случило. Ще съм вечно благодарен на д-р Шота Ингороква, който буквално ми подари втори живот.“
„Оттогава гледам да се усмихвам повече, да съм позитивен и да ценя всеки момент със семейството. Това е най-важното“, добавя той.
Анита и Елиа – неговото вдъхновение
Най-голямата радост в живота му обаче идва с раждането на дъщеря му Елиа – подарък, който го е променил завинаги.
„С Анита минахме през много неща заедно. Тя беше до мен и в най-трудните моменти. Сега, когато имаме дъщеря, животът ми се промени напълно. Дори да съм ядосан или разочарован, като я погледна, всичко лошо изчезва. Тя ми дава сили, вдъхновение, усмивка.“
Неделев не крие гордостта си – вече е подготвил специална тениска с номер 8 за малката Елиа, за да гледа мачовете на татко си от трибуните.
Тодор Неделев отново е у дома – и този път не просто като футболист, а като човек, минал през буря, изправил се отново и готов да вдъхновява както съотборници, така и фенове. Защото някои битки се печелят не само на терена, а в живота.
