
Легендата на българския футбол Красимир Балъков се върна към най-запомнящите се моменти от своята впечатляваща кариера по време на събитието „60 години Красимир Балъков“, организирано в София. Сред изложени фланелки, снимки и ценни спомени от футболните му години, бившият национал разказа любопитни истории за пътя си от Етър до големите европейски сцени.
Балъков призна, че първите му стъпки във футбола винаги ще останат специални за него. Спомените от периода в Етър са сред най-ценните в кариерата му, въпреки че като млад футболист е бил обект на интерес от няколко клуба.
„Бях подписал договори с различни отбори, но в крайна сметка останах в Етър. Вероятно така е трябвало да се случи, защото именно оттам тръгна пътят ми към Спортинг Лисабон“, сподели Балъков.
Той си припомни и дебюта си за националния отбор срещу Дания през 1988 година, определяйки момента като изключително емоционален, въпреки че тогава се е опитвал да изглежда спокоен.
Говорейки за престоя си в Португалия, Балъков отбеляза, че е записал 168 мача за Спортинг и е спечелил Купата на страната. Любопитен детайл от кариерата му е свързан с футболните обувки.
„През цялата си кариера останах верен на модела „Копа Мундиал“. Само сменях цветовете. Опитах веднъж по-модерни обувки, но не бяха за мен“, разкри той.
Един от най-паметните моменти за българския футбол остава победата над Германия на Световното първенство в САЩ през 1994 година. Балъков припомни, че успехът не е бил плод на случайност.
„След като ни победиха веднъж, някои казаха, че е било късмет. После ги победихме отново и доказахме, че успехът ни е напълно заслужен“, заяви той.
Бившият халф коментира и атмосферата около националния тим по време на Мондиал’94. Според него предварителното убеждение, че България и Швеция вече са си осигурили бронзовите медали, е оказало негативно влияние преди мача за третото място.
„На нас ни казаха, че няма за какво да играем и това ни повлия. Трябваше да мислим за честта и престижа, но типичният български манталитет си каза думата. Въпреки това никой не може да отнеме постигнатото от онзи отбор“, каза Балъков.
Той си спомни и финала за Купата на носителите на национални купи през 1998 година, когато Щутгарт отстъпи с 0:1 на Челси.
„Очаквахме Джанфранко Дзола да не играе заради контузия, но той се появи през второто полувреме и реши мача. Това беше сериозен удар за нас“, призна легендарният плеймейкър.
Балъков засегна и участието на България на Световното първенство във Франция през 1998 година, където според него смяната на поколенията е оказала влияние върху представянето на отбора.
Най-голямото му съжаление обаче е свързано с решението да прекрати кариерата си в националния отбор преди Евро 2004.
„Колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че може би сгреших, отказвайки се преди европейското първенство. Това обаче вече е част от историята и няма как да бъде променено“, завърши Балъков.


