Пламен Андреев направи равносметка на досегашната си кариера и разказа откровено за трудните периоди в Левски, престоя си в чужбина и следващата голяма цел пред себе си.

21-годишният вратар беше титуляр за България U21 в последните два мача от квалификациите за Евро 2027. Той застана под рамката при сензационния успех с 2:1 над Португалия, както и при поражението с 0:1 от Чехия, което сложи край на надеждите на „лъвчетата“ за класиране.

Андреев е продукт на школата на Левски, а именно периодът му на „Герена“ остава сред най-тежките изпитания в досегашния му път.

„Най-големите трудности бяха, докато играех в любимия ми клуб Левски. Чисто се бях сринал психически заради грешки, но вече знам как да излизам от такива ситуации“, сподели вратарят.

В същото време той продължава да следи отблизо случващото се при „сините“ и се радва на развитието на клуба, в който е израснал.

„Левски е на мястото, на което трябва да бъде всяка една година. Няма как да не съм щастлив, че клубът, на който съм юноша, върви нагоре“, заяви пред Блиц Андреев.

Най-скъпият му спомен с екипа на Левски остава спечелването на Купата на България през 2022 година.

Следващата цел е мъжкият национален отбор

Андреев вече приключва периода си при младежите и гледа към следващото стъпало в кариерата си.

„За съжаление приключвам с младежкия национален отбор. Надявам се вече да направя следващата стъпка, към която се целя от доста години – към първия отбор“, каза той.

Стражът коментира и двата последни мача на България U21. Според него разликата с Португалия и Чехия не е била толкова голяма, но отделни детайли са наклонили везните.

„Видяхме, че тези отбори с нищо не са по-добри от нас. Цялото нещо е в малките детайли, които решиха този мач“, заяви Андреев.

Той отхвърли предположенията, че победата над Португалия е довела до отпускане преди двубоя с Чехия.

„Не мисля, че сме полетели в облаците след Португалия. За нас най-важният мач още преди лагера беше този с Чехия. В съблекалнята беше много минорно, всеки беше доста тъжен и изнервен, но животът продължава, футболът продължава“, добави вратарят.

От Фейенорд до Дебрецен

През лятото на 2024 година Левски продаде Андреев на Фейенорд. Престоят му в нидерландския гранд обаче не се разви според очакванията му.

Самият футболист обясни, че липсата на игрово време е била сред основните причини да потърси ново предизвикателство.

„Усетих, че кариерата ми е в застой, тъй като ми липсваше игрово време. Във Фейенорд искат по-опитни вратари и нямаха това търпение към мен, а и аз нямах търпение да чакам още две години“, разказа Андреев.

След това кариерата му премина през Расинг Сантандер и Лех Познан, с който той стана шампион на Полша. В момента 21-годишният страж е основен вратар на унгарския Дебрецен.

„Мисля, че направих най-добрата крачка към Дебрецен с това решение“, заяви той.

Андреев подчерта и нещо важно за представянето си при редките възможности за изява в чужбина.

„Мачовете, които съм играл в чужбина – като са ми давали този един мач на три месеца, никога не съм разочаровал“, каза вратарят.

Вече не обръща внимание на критиките

Андреев разкри, че отдавна е спрял да следи негативните коментари и критиките към себе си.

„Доста отдавна спрях да чета каквото и да било и изобщо да ме интересуват такива неща. Гледам да се фокусирам само върху себе си и играта ми“, сподели той.

Вратарят коментира и ситуацията около мъжкия национален отбор и напрежението около тима.

„В мъжкия национален отбор напрежението е доста голямо, резултатите куцат и тези решения в един момент са неизбежни“, каза Андреев по повод оставката на селекционера Александър Димитров.

„Това е най-хубавата работа на света“

Младият вратар говори и за живота на професионалния футболист. Той признава, че професията има своите трудности, но за него остава мечтаното занимание.

„Животът на футболиста е труден, но не е по-труден от на един човек, който работи нормална работа по 8-9 часа на ден. За мен това е най-хубавата работа на света“, заяви Андреев.

Той разказа и за подкрепата от семейството си и за пътя, който е извървял, за да стигне до професионалния футбол.

„Баща ми е строител. Винаги съм следвал моята цел да стана професионален футболист и съм щастлив, че я изпълних“, завърши младият вратар.