Gazzettabg
Българският национал Илия Груев-младши даде обширно интервю пред испанския вестник „Marca“, говорейки за промоцията на своя клубен отбор Лийдс в английската Висшата лига.
Ето какво споделя родният халф:
Обичам да чета и да слушам подкасти за икономика и политика. Важно е да отделяме част от свободното си време за неща, които ни интересуват, а не само да играем на „PlayStation“. Това е много голям клуб. В Лийдс и в околните градове всички са фенове на Лийдс. Но нещата не спират дотук. Имаме фенове по целия свят и напрежението е голямо, затова беше толкова важно да се върнем във Висшата лига. Бях малък. Гледал съм баща ми да играе на записи. Той вкарваше повече голове… но аз вече имам повече мачове за националния отбор.
Като дете обичах да гледам „дрийм тим“-а на Гуардиола с Бускетс, Шави, Иниеста и Меси. Това е нещо, което няма да забравя. Също и Байерн, който спечели требъл с Хайнкес, с Швайнщайгер и Хави Мартинес като двойка в средата на терена.
Гледам много мачове и се вглеждам, особено в полузащитниците, в малките детайли. Много харесвам Родри и Тони Кроос, въпреки че, за съжаление, той вече не играе. Той спря в най-добрия си момент. Понякога включвах телевизора само за да го гледам да играе. Френки де Йонг също е различен. Тиаго Алкантара беше друг надарен играч.
Бих се определил като играч, който обича да доминира в играта и да участва в изграждането на атаките. Обичам да поемам отговорност, да давам заповеди на съотборниците си и да бъда главен герой в защита, опитвайки се да заемам правилните пространства. На 15 години преминах от Рот Вайс Ерфурт във Вердер Бремен. Съчетаването на доброто от българската култура и традиции с немските ценности ми помогна много. Благодарен съм за възможностите, които ми предоставиха. Беше страхотна комбинация.
Той говори за дебюта си с Вердер Бремен: „Беше страхотно. Само малък процент стигат от Академията до първия отбор и аз успях. През сезона, в който се изкачихме (2021/2022 г.), първият ми като професионалист, изиграх 26 мача. Следващия, вече в Бундеслигата, играх почти всичко. Изиграх повече от 60 мача за две години. Много му се насладих. Вердер беше и все още е моят клуб, където се формирах.
По отношение на трансфера си в Лийдс, той разказа: „Исках да опитам нещо ново и това беше идеалният момент. Да играя в Англия, за Лийдс и да успея да се изкача във Висшата лига. Планът се получи страхотно. Загубата на финала на „Уембли“ миналия сезон беше много трудна, но научихме урока и отборът остана единен. Ключови играчи си тръгнаха за добри пари, но бяхме сигурни, че можем да изградим добър отбор и това направихме. Промоцията беше най-щастливият момент, откакто съм тук. Оставам с гола от фал, който вкарах в реванша от полуфинала на плейофите миналия сезон срещу Норич. Финалът на „Уембли“, въпреки че загубихме, беше друг забележителен момент. Това е един от храмовете на световния футбол и само седмица по-късно там се игра финалът на Шампионската лига между Реал Мадрид и Борусия Дортмунд.
