Бившият национал разказа за тежкия период в кариерата си, завръщането на терена и подкрепата на феновете на „червените“ пред БТВ.
Преди четири години Георги Йомов беше смятан за един от талантите, от които се очакваше да оставят сериозна следа в българския футбол. На 25-годишна възраст крилото вече носеше екипа на ЦСКА, а характерът и непримиримостта му го превръщаха в една от разпознаваемите фигури в състава.
Футболният му път обаче преминава през неочакван обрат. Възпитаникът на школата на Левски и внук на легендата на „сините“ Тодор Барзов се оказа в центъра на допинг скандал, който го извади от играта за четири години.
На 25 август 2022 г., само часове преди срещата на ЦСКА с Базел от плейофите за влизане в групите на Лигата на конференциите, в клуба получават информация за положителна проба на Йомов. Впоследствие футболистът е санкциониран за наличие на анаболния стероид дехидрохлорметилтестостерон.
Днес наказанието вече е изтекло, а бившият национал отново играе футбол. На 21 септември 2026 г. той се появи с екипа на втория отбор на ЦСКА при победата над Добруджа във Втора лига. След 1488 дни извън терена Йомов отново е част от играта, която никога не е спирал да преследва.
Пред реконструирания стадион „Българска армия“ футболистът говори за преживяното, отношенията си с Левски и ЦСКА и амбицията да докаже, че кариерата му далеч не е приключила.
Йомов: В ЦСКА усетих любов, която не бях изпитвал в Левски
Първите футболни стъпки на Йомов са в школата на Левски. Изборът изглежда напълно естествен, тъй като неговият дядо Тодор Барзов е сред емблематичните имена в историята на „сините“ и двукратен шампион на България с тима.
След девет години в академията обаче пътищата му с клуба се разделят. Баща му плаща откупната клауза, а през 2016 г. младият футболист преминава в Славия. Четири години по-късно идва трансферът в ЦСКА, където Йомов печели симпатиите на привържениците с борбеността си.
„Не мога да кажа, че съм бил левскар. Може би там не съм усетил тази любов, която усетих тук, в ЦСКА. Може би им оставях впечатление с борбеност и непримиримост във всяка една ситуация. На феновете явно им хареса това нещо.
Да, тренирал съм в Левски като дете, но не съм бил от хората, които са гледали всеки мач. Бил съм по стадиона да гледам мачове на Левски, но може би го приемах повече като работа, като спорт“, разказва Йомов.
Четири години наказание и въпроси без отговор
Положителната допинг проба преобръща живота на футболиста. Йомов твърди, че не е успял да си обясни как се е стигнало до този резултат, въпреки че е събрал доказателства в своя защита.
„Доста доказателства бях събрал, че това нещо не е така и че реално аз съм чист, но не успяхме да постигнем нищо. Но такова ми е било мисленето винаги, че всяко нещо се случва с причина. И може би това ме предпази от нещо по-лошо. Сега някои хора ще си кажат, че съм луд и говоря глупости, но аз така мисля и така съм научен“, споделя той.
В началото футболистът дори не допуска, че пробата му може да е положителна. Според него предишните проверки и участието му в европейските турнири са го карали да смята подобен развой за невъзможен.
„Първоначално не осъзнавах, даже си мислех, че е станало някакво объркване, защото това няма как да бъде. Не го приемах за възможно тогава, защото знам колко проби съм дал преди това. Знам на какво ниво участвам и в какъв турнир. Във всеки един мач от Европа има допинг след него.
Колко трябва да съм плиткоумен, че да си позволя такова нещо, при положение че съм давал сумати проби преди това?! Много хора си мислят, че това нещо аз съм го свършил, но реално не е така“, категоричен е Йомов.
„Казваха ми, че съм свършил, но ще изпълня целта си“
Завръщането на терена е резултат от години на очакване и упоритост. Докато е извън футбола, Йомов неведнъж чува съвети да сложи край на кариерата си, но не приема подобна възможност.
„Питали са ме: „Защо не се откажеш? Какво се занимаваш с глупости? Имаш с какво да се занимаваш? Имаш си пари“. Чувал съм ги много тия неща, но от едното ми влиза, от другото ми ухо излиза. Не ме вълнува мнението на хората.
Също съм чувал думи от сорта на „Той е свършил“. Ще си говорим с тия хора, които мислят, че съм свършил. След някоя друга година просто. Аз съм си навил нещо на пръста и ще го изпълня до края“, заявява футболистът.
Особено емоционален е моментът, в който отново излиза на терена с екипа на ЦСКА. Подкрепата от трибуните му напомня защо е избрал да продължи борбата за завръщане.
„Когато излязох на първия мач с Добруджа и погледнах подкрепата на феновете, чух, че тези хора ми скандират името, че има хора, които ме подкрепят… Почувствах се все едно си се връщам у дома, а не на терена. Отново уникална емоция, която трудно се описва.
Но аз съм такъв човек. Гледам да запазя самообладание и да си свърша работата, да не е пренавиване, защото навиеш ли се, много неща няма да се получат. Но чувството беше уникално и то особено с екипа на ЦСКА, защото на мен това ми беше фикс идея през всичките тези години. Може и с друг екип да бъда, но аз си го поех този риск“, допълва Йомов.
Бащинството промени живота на Йомов
2026 г. носи на футболиста не само дългоочакваното завръщане към професионалния футбол, но и една от най-важните промени в личния му живот. На 29 години Йомов вече е баща на момченце.
Новата роля очевидно заема специално място в живота му, а самият той не крие вълнението си.
„Това е смисълът на живота! Уникално чувство е!“, признава футболистът.
След четири години далеч от терена Георги Йомов отново е във футбола. Пред него стои задачата да продължи пътя си и да покаже, че все още има какво да даде на ЦСКА и на играта, която се превърна в негова основна цел въпреки всички препятствия.
