На 3 ноември ръководството на Спартак Варна официално назначи 50-годишния Даниел Моралес начело на отбора, привличайки го от третия тим на ЦСКА. Само пет дни по-късно бразилският специалист дебютира с паметен успех на „Коритото“, след като „соколите“ направиха пълен обрат от 0:2 до 3:2 срещу Арда. Паузата за националните отбори дава ценно време на Моралес да наложи идеите си преди горещото градско дерби с Черно море.
Бразилецът е четвъртият старши треньор на варненци от началото на сезона, наследявайки поста след Гьоко Хаджиевски (в чието отсъствие в първия кръг тимът бе воден от Диан Дончев), Ясен Петров и Васил Петров. В обширно интервю пред „Тема Спорт“ той разкри мотивите си да приеме предизвикателството край морето и направи равносметка на престоя си при „червените“.
За решението да поеме Спартак Варна
Моралес бе категоричен, че името и историята на клуба, чийто екип е носил като футболист през сезон 2008/2009 (27 мача и 7 гола), са наклонили везните:
„Просто името на Спартак. Отиваш там, където те искат. Търсиха ме за втори път и сега нещата се получиха. Затова и не можех да откажа.“
Специалистът уточни, че раздялата с ЦСКА е преминала с взаимно уважение, след като двете ръководства са постигнали договорка, а спортният директор на варненци Енгибар Енгибаров му е представил проект, напълно съвпадащ с неговите виждания. По отношение на честите треньорски рокади в клуба от началото на кампанията, бразилецът бе лаконичен:
„Сега хората живеят с каузата „Спартак“. Ако бях притеснен, нямаше да приема поканата. Животът е за смелите хора.“
Дебютният обрат и амбициите
Коментирайки драматичната победа над Арда, наставникът похвали тактическата дисциплина на възпитаниците си, но подчерта, че решаващи са били характерът и поведението им на терена. Относно целите пред състава той добави, че в клуба се работи ден за ден и фокусът пада изцяло върху следващата тренировка и предстоящия мач.
Благодарността към ЦСКА и „майка България“
За рамките на една календарна година Моралес успя да води последователно първия, втория и третия отбор на ЦСКА – рядко срещан прецедент в родния футбол.
„Чувството да работиш в ЦСКА е страхотно. Много години от моята треньорска кариера минаха там, но човек трябва да се развива и пътят ме доведе до следващата стъпка – Спартак. ЦСКА ми даде името, пътя и посоката. Изпитвам безкрайна благодарност“, сподели специалистът, припомняйки си с топли чувства и работата си в Ботев (Враца) и Беласица (Петрич).
В заключение бразилецът, който пристигна у нас през 2002 година в Нефтохимик и повече не напусна страната, изрази силната си привързаност към България:
„Вярвам в един Господ и само той може да отговори на този въпрос. Тук израснаха децата ми. Нямам думи, с които да опиша колко съм благодарен на майка България.“





