Има места, които не са просто адрес. Те са спомен, наследство и обещание наведнъж. За поколения червени привърженици такова място е старият стадион в Борисовата градина. Утре, 31 октомври, след 1056 дни чакане, ЦСКА се прибира у дома.
Новата „Българска армия“ ще бъде открита с мач от Първа лига срещу Славия. Билетите свършиха още на 28 октомври. Няма да има празна седалка, а от тези, които останаха без билет, едва ли някой ще остане вкъщи. Ще дойдат до оградите, до алеите, до дърветата в парка, просто за да чуят рева, когато отборът излезе на терена.
Денят, в който светлините угаснаха
Сбогуването беше на 10 декември 2023 година. Студена зимна вечер, загуба с 0:1 от Лудогорец и стадион, който знаеше, че изиграва последния си мач в стария си вид. Свири военен оркестър, а Йорданка Христова изпя „Сърца червени“. Онази вечер мнозина не успяха да сдържат сълзите си. Изпращаха не просто бетон и пейки, а място, на което са израснали.
Последваха булдозерите, разрушените трибуни и празното пространство там, където десетилетия наред е кипял живот. Част от седалките бяха подарени на аматьорски клубове из страната. Малки парченца от червената история се пръснаха из България като реликви.
ЦСКА заигра на Националния стадион „Васил Левски“, който никога не е бил чужд за армейците. Там са едни от най-големите им европейски вечери, сред тях и легендарното 2:0 срещу Ливърпул през 1982 г. Но домът беше другаде. Всеки гост е знаел това и всеки привърженик го е чувствал.
Вековна история на едно и също място
Историята на това място е по-стара от самия ЦСКА. През 1922 г. Столичната община дава терен в местността „Пустинята“ на Офицерския спортен клуб „Слава“. Година по-късно, след обединението с „Атлетик“, мястото се свързва с АС-23. В средата на 60-те години, между 1965 и 1967 г., по проект на арх. Антон Каравелов и Симеон Иванов поетапно израства стадионът, който поколения наричат свой. Той събира около 32 000 души.
Имената се сменят: „Чавдар“, „Народна войска“, „Народна армия“, „Българска армия“. Същината остава. През март 1950 г. армейците, тогава под името „Народна войска“, посрещат в Борисовата градина Славия, наричана тогава „Строител“. Мачът завършва 0:0. Близо 76 години по-късно противникът при отварянето на новата страница е отново Славия. Футболът понякога сам пише най-красивите си сценарии.
Нова арена, същото сърце
Новата „Българска армия“ е модерна арена с 18 540 места за първенство и 16 819 в конфигурация за мачове на УЕФА. Покривът закрива всички сектори. Теренът има подгряване, дренаж и напоителна система. На стадиона има интерактивен музей, фен магазин, ресторант и ложи с изглед към терена. Застроената площ в парка намалява с около 3800 кв. м. Проектът предвижда 300 нови дървета и 40 декара зелени площи и алеи.
Стадионът вече пое първото си голямо събитие: на 29 и 30 октомври тук се проведе технологичната конференция Crossroads. Истинското му кръщение обаче ще бъде утре, когато на трибуните зазвучат песните, които стадионът не е чувал почти три години.
Утре
Ще има деца, които за първи път ще видят как отборът им излиза на собствен терен. Ще има бащи, които ще им показват къде са стояли преди тридесет години, макар седалката вече да е друга. Ще има и възрастни мъже, които помнят пейките отпреди 1998 г. и мачовете при пълни трибуни, и които ще мълчат по-дълго от обичайното, когато прозвучи първият химн.
Трибуните са нови. Спомените остават. Утре в Борисовата градина няма да се играе просто мач от 15-ия кръг. Една голяма общност ще се завърне у дома.
