На 10 юли 1994 година българският футбол изживя най-великия си миг. На четвъртфинала на Световното първенство в САЩ националният отбор на България победи действащия световен шампион Германия с 2:1 и за първи път в историята си достигна до полуфиналите на Мондиал.

След точно изпълнена дузпа на Лотар Матеус германците поведоха и изглеждаха по-близо до следващата фаза. Българският тим обаче показа качествата, които вече бе демонстрирал по време на турнира – характер, увереност и непримирим дух.

В 75-ата минута Христо Стоичков върна надеждите с великолепно изпълнение на пряк свободен удар, което остави Бодо Илгнер без шанс. Само три минути по-късно настъпи мигът, който ще остане завинаги в историята – Йордан Лечков се извиси над германската защита и с паметен удар с глава донесе един от най-славните обрати в историята на световните първенства.

На стадион „Джайънтс“ в Ню Джърси България не просто победи Германия. Отборът на Димитър Пенев доказа, че с талант, дисциплина и огромно сърце може да се противопостави на всеки футболен колос.

Борислав Михайлов, Трифон Иванов, Красимир Балъков, Златко Янков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Наско Сираков, Христо Стоичков, Йордан Лечков и останалите герои подариха на милиони българи емоция, която и днес остава символ на национална гордост.

Тридесет и две години по-късно този триумф продължава да вдъхновява поколения футболни фенове. Но колкото и славен да е споменът от лятото на 1994 година, българският футбол има нужда не само да пази историята си, а и да създава нови поводи за гордост. Големите победи трябва да бъдат вдъхновение, а не единственото мерило за успех.