Новият старши треньор на ЦСКА Маркус Гиздол вече има сериозен опит в турския футбол, а престоят му в Самсунспор през сезон 2023/24 г. се превърна в един от важните етапи в кариерата му.
Германският специалист успя да запази елитния статут на Самсунспор, като напусна клуба с положителен баланс от 13 победи, 9 равенства и 12 загуби. Малко преди неуспешния си период начело на Кайзериспор Гиздол даде интервюта за турската HT Spor и немската версия на Sky Sport, в които говори откровено за впечатленията си от турския футбол, съдиите, феновете и начина, по който един клуб трябва да бъде структуриран.
Германия срещу Турция: „Научих страшно много“
„Научих страшно много. Да ръководиш отбор в Германия е предизвикателство – в Турция това е нещо съвсем различно. Тук понякога трябва да проявяваш търпимост към неща, които се случват под влияние на емоциите. А на следващия ден отново се прегръщате.
Аз обичам и германската дисциплина, но в Турция е нужен различен критерий, когато някой прекрачи границата. При тактическите решения няма компромиси, но в отношенията помежду ни се изисква малко повече толерантност.
Необходимостта да бъда по-отворен в това отношение ми помогна да се развия като треньор. За мен беше важно и да придобия увереност, че мога да предавам цялата информация на английски – индивидуални разговори, пресконференции, отборни срещи. Всичко това вече е стандартна част от моя репертоар.“
Гиздол защити турските съдии
Германецът не спести и похвалите си към реферите в Турция, въпреки огромния натиск, под който те често попадат.
„Искам да защитя съдиите. Ако има една работа, която със сигурност не бих искал да върша в Турция, това е да бъда съдия. Това е най-трудната работа.
Да си футболист е хубаво, да си треньор също, но да си рефер тук никак не е приятно. Федерацията и всички отговорни хора имат огромна задача, защото трябва да защитаваме съдиите.
Ако един отбор е достатъчно добър и силен и си върши работата, трябва да може да спечели мача въпреки съдийските грешки. Особено ако погледнете нещата в рамките на цял сезон – тогава този отбор ще постигне целите си.“
Защо отказа Бешикташ?
Гиздол признава, че е водил разговори с Бешикташ, но това не е бил единственият клуб, който е проявявал интерес към него.
„Да, имаше разговори, това е вярно. Но не само с Бешикташ. Имаше разговори и с други клубове. Не искам обаче да гледаме назад. За мен по-важен е бъдещият проект.
Искам да започна проект, в който вярвам. Нямам прекалено големи очаквания. Необходимите неща, за да приема даден проект, са свързани със структурата на клуба.
Както беше в Самсун – президент, който винаги ни подкрепя, спортен директор като Фуат Чапа. Всички трябва да работят в една и съща посока, да се разбират и да си имат доверие.
Клубът трябва да има ясни цели. Тренировъчната база трябва да позволява развитието на футболистите. Идеята не трябва да бъде само краткосрочна – за 34 мача. Трябва да има дългосрочен план за развитие и преследване на цели.“
Какво би променил в турския футбол?
Гиздол е категоричен, че има неща, които би искал да промени в турския футбол.
„Ако имах магическа пръчка, бих искал да виждам повече от английския манталитет. На терена – повече отдаване на бързия футбол, играчите да не лежат по земята. Да се вдига темпото, да не се протестира при всяко отсъждане и да не се създава напрегната атмосфера.
Бих използвал магическата си пръчка, за да има повече единство около идеята топката да остава повече време в игра и действително да се играе футбол.“
30 000 фенове, които звучат като 80 000
Особено силно впечатление на германския специалист остават привържениците на Самсунспор.
„Тази признателност, тази любов – това е нещо изключително. Когато целият стадион скандира името на треньора, първоначално си мислиш, че си попаднал в някакъв филм.
Признанието за усилената работа и уважението, което си даваме взаимно, носи страхотно усещане. Това много ни помогна и в спортен план. Спечелихме много важни точки у дома.
Когато 30 000 фанатични привърженици вдигат такава врява, звучи като 80 000 фенове в Германия. Когато спечелихме голямото черноморско дерби срещу Трабзон, стадионът едва не избухна.“
Гиздол разказва и за начина, по който постепенно е бил приет от местните хора.
„В началото всичко протичаше малко по-спокойно. В един момент това се промени и вече не беше възможно да изминеш десет метра, без някой да те покани на чай. Чиста емоция и форма на привързаност, която силно ме впечатли.“
Именно този опит в Турция сега ще бъде един от козовете на Гиздол в ЦСКА. Германският специалист вече познава местния футбол, неговата емоционалност и спецификите на работата в среда с огромен натиск от трибуните.
