Пловдив осъмна с новината за убийството на Илиян Филипов – бизнесмена, който през последните години се превърна в една от най-значимите фигури около „Ботев“ Пловдив.
Филипов беше застрелян тази нощ в Пловдив. От полицията потвърдиха, че около 1:00 часа е получен сигнал за престъплението, а на място е констатирана смъртта му. По информация на МВР разследването продължава, като на този етап подробностите около убийството са ограничени.
За жълто-черната общност обаче името на Илиян Филипов означава много повече от това да бъде собственик и финансов благодетел на клуба. Неговата история с „Ботев“ започна още преди да поеме акциите на клуба – със строителството на стадион „Христо Ботев“.
Човекът зад „Колежа“
Илиян Филипов, като собственик на ПИМК и представляващ ДЗЗД „Колежа“, беше пряко свързан с изграждането и довършването на новия дом на „Ботев“. През 2023 година той активно ръководеше строителните дейности по съоръжението, което се превърна в един от най-мащабните футболни проекти в Пловдив.
Филипов неведнъж заявяваше, че е готов да вложи собствени и фирмени средства, за да не спира работата по стадиона. През април 2023 година той пое ангажимент ПИМК да финансира със собствени средства цялостното довършване на „Колежа“, като средствата впоследствие да бъдат възстановени от Община Пловдив.
„Колежа“ отвори врати през 2023 година и „Ботев“ се завърна на своя стадион след близо десетилетие извън него. Филипов остана едно от лицата, които най-силно бяха свързвани с реализацията на проекта.
Трябва да се направи важно уточнение – стадионът е общински проект и строителството е извършено по обществена поръчка, а не като лично дарение на Филипов. Неговата роля беше като собственик на ПИМК и представляващ изпълнителя на строителните дейности. При последващото довършване той пое и ангажимент за предварително финансиране на част от работата.
От строител на „Колежа“ до човекът начело на „Ботев“
През юни 2025 година Филипов направи голямата крачка – акциите на ПФК „Ботев“ бяха прехвърлени, а той обяви, че поема отговорността за бъдещето на клуба.
Още тогава бизнесменът заяви, че поема тежестта на 6,871 млн. лева задължения, натрупани при предишното управление. Впоследствие от клуба посочиха, че реалният размер на заварените задължения е бил над 8 млн. лева.
Филипов пое „Ботев“ в изключително тежко финансово състояние. Самият той през септември 2025 година заяви, че без промяната клубът е можел да не започне сезона и подчерта, че приоритет е бил да бъдат обслужвани задълженията към държавата, футболисти, агенти и други контрагенти. По думите му към онзи момент задълженията към НАП вече са били погасени.
Това беше и основната задача, която той постави пред себе си – първо стабилизиране на клуба, а след това изграждане на устойчив модел.
План за нов „Ботев“
Само дни преди официалното прехвърляне на акциите Филипов представи пред привържениците своята визия за развитието на „Ботев“.
Той говореше за тригодишен план, в който основен акцент трябваше да бъде поставен върху детско-юношеската школа, финансовата дисциплина и постепенното изграждане на отбор, способен да се върне сред водещите клубове в България.
Вместо да обещава незабавни големи трансфери, Филипов говореше за необходимостта първо да бъде спрян финансовият натиск върху клуба. През юли 2025 година той публично заяви, че не очаква „Ботев“ веднага да бъде сред челните отбори и че първата задача е да бъде спряно изтичането на средства.
Битката за оцеляването на клуба
Първите месеци от управлението му далеч не бяха спокойни.
„Ботев“ се сблъска със стари задължения към футболисти, агенти и клубове, а през август 2025 година ФИФА наложи забрана за трансфери заради конкретно задължение към африканска футболна агенция. Ръководството на клуба тогава обяви, че задължението вече е било платено и че работи за премахването на санкцията.
Филипов не криеше и проблемите. През септември 2025 година той говореше за задължения към международни и български контрагенти, наказателни лихви и дела в Спортния арбитражен съд.
Паралелно с това клубът трябваше да продължи да функционира – да плаща заплати, да картотекира футболисти и да поддържа първия отбор.
Филипов като футболен ръководител
В управлението си Филипов беше силно ангажиран с ежедневните процеси в клуба. Той участваше активно в решенията за треньори и футболисти, разговаряше с привържениците и често лично коментираше случващото се в „Ботев“.
През 2025 година именно той обяви решенията около новия спортно-технически щаб, а сред основните му цели беше връщането на Тодор Неделев в клуба.
През 2026 година присъствието му в управлението вече стана и формално. В края на август той беше вписан като председател на новия Съвет на директорите на ПФК „Ботев“ АД и като представител на дружеството.
Така човекът, който първоначално беше познат на жълто-черната публика като строителя на „Колежа“, постепенно се превърна и в човека, който носеше основната отговорност за самия футболен клуб.
Една история, която започна със стадиона
Връзката между Илиян Филипов и „Ботев“ започна още когато той не беше собственик на клуба.
Той беше човекът от другата страна на масата – строителят, който трябваше да превърне недовършения стадион в мястото, където „Ботев“ отново да играе пред своите привърженици.
По-късно стана финансов благодетел.
След това – собственик.
А през 2026 година – официално и част от управлението на клуба.
Последните му години бяха изпълнени както с големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, така и с конфликти, финансови трудности и напрежение около управлението на „Ботев“. Но безспорен факт е, че името му завинаги ще остане свързано с най-значимия инфраструктурен проект на клуба през последните десетилетия – завръщането на „Ботев“ на „Колежа“.
Само часове преди смъртта си Филипов е бил именно там – на стадион „Христо Ботев“, където е гледал на живо мача на България срещу Естония. Двубоят завърши 0:0. Малко по-късно новината за убийството му потресе Пловдив.
За „Ботев“ това е не само загубата на човек, който беше начело на клуба. Това е внезапен край на историята на един бизнесмен, който в рамките на няколко години премина пътя от строител на „Колежа“ до човекът, поел отговорността за бъдещето на „жълто-черните“.
