Равенството 0:0 срещу Ботев във Враца не просто спря победната серия на Левски, но и свали маската на “европейското” поведение, което клубът се опитва да демонстрира. В добавеното време на мача старши треньорът на “сините” Хулио Веласкес изпусна нервите си и с юмручен удар на парчета потроши стъклото на резервната скамейка. Проява на безпомощност, която е в пълно противоречие с всичко, което настоящият шампион на България трябва да представлява.
Къде остана авторитетът на шампиона и новите собственици?
Левски вече не е клуб, който просто се бори за оцеляване или търси своята идентичност. Клубът е действащ златен медалист, който прекъсна дългогодишна хегемония, играе в Европа и наскоро официално обяви мащабни планове под ръководството на новите собственици в лицето на Атанас Бостанджиев и новите инвеститори. Когато претендираш, че градиш най-модерния стадион в Югоизточна Европа и поставяш милионни цели, поведението ти извън терена трябва да съответства на този ранг.
Вместо тежка и солидна шампионска осанка обаче, испанският специалист демонстрира хулигански изблик. Счупеното във Враца стъкло не е първият му подобен грях — миналия сезон пострада и съблекалнята на стадион „Александър Шаламанов“ срещу Славия. Това поведение петни репутацията на институцията Левски и противоречи на претенциите за нов, бляскав и професионален модел на управление.
Проявата на Веласкес се подминава с лека ръка — свенливо се обяснява как това е просто “южняшки темперамент” и “страст към играта”. Правилата не трябва да важат според цвета на фланелката.
Левски може и да има нов гръб в лицето на финансовите си благодетели, но Веласкес трябва да разбере, че титлата и парите носят отговорност. Шампионите печелят с класа, а не с трошене на чуждо имущество. Време е Дисциплинарната комисия и самото синьо ръководство да покажат, че никой не е над играта — дори и старши треньорът на шампионите.
