Георги Иванов – Гонзо сътвори безпрецедентен скандал в историята на българския футбол, след като демонстративно напусна финала за Суперкупата между Левски и ЦСКА в 85-ата минута. В момент, в който „червените“ подпечатаха категоричния си обрат до 3:1, а страстите на терена ескалираха в масово меле, първият човек в Българския футболен съюз реши, че е над нещата. И просто си тръгна.
С това свое действие Иванов не просто погази държавния спортен протокол. Той хвърли тежко петно върху и без това крехкия авторитет на родната централа и за пореден път доказа, че думите му за „пълна безпристрастност“ са само евтин пиар.
Протоколът е за аматьори, егото е за президенти
Основното задължение на президента на БФС на подобен форум е ясно и безусловно: да изгледа срещата до самия ѝ край и лично да връчи златните медали и купата на победителите. Това е акт на уважение към труда на футболистите, към институцията, която представлява, и към хилядите фенове по трибуните.
Напускайки стадиона пет минути преди края на редовното време, Георги Иванов отказа да уважи триумфа на ЦСКА. Подобно поведение е недопустимо дори за редови фен, но за ръководител от такъв ранг то е проява на висша институционална безотговорност. БФС не е частен клуб, а Иванов вече не е директор на „Герена“, колкото и силно да му се иска в такива моменти.
„Президент на всички отбори“? По-скоро не
Припомняме, че при встъпването си в длъжност Гонзо гръмко заяви: „Аз съм президент на всички отбори в България“. Финалът за Суперкупата обаче свали маските. За футболната общественост остана горчивият вкус, че президентът на съюза си тръгна просто защото неговият любим отбор губеше на терена.
Когато ЦСКА доминира и печели заслужено, президентът на БФС е длъжен да бъде там – да стисне ръката на победителя, да покаже класа и да демонстрира, че е над клубните пристрастия. Вместо това Иванов избра бягството по терлици през задния изход на ложите.
Когато лидерът бяга от отговорност
Най-абсурдното в ситуацията е, че Иванов си тръгна точно в секундите, в които на терена вреше и кипеше, а нервите на играчите избиха в грозни сцени и червени картони. В миг на криза, когато институцията БФС трябваше да излъчва контрол, авторитет и тежест, нейният лидер буквално обърна гръб на проблема.
Българският футбол няма нужда от президенти, които гледат мачовете със сърцето на запалянковци и си тръгват, когато резултатът не им изнася. Георги Иванов дължи сериозно обяснение и извинение – не само на армейската общност, но и на всички, които все още вярват, че в БФС има морал и правила. Защото вчера на „Васил Левски“ Суперкупата имаше своя шампион, но българският футбол загуби своя президент.
