Gazzettabg
Ден след Вечното дерби между ЦСКА и Левски, завършило с победа 3:1 за „сините“ тема № 1 си остава – избора на състав на старши треньора на „армейците“ Христо Янев. Избор, който постави редица въпросителни. И може би щяха да имат някаква аргументация, но поглеждайки назад и връщайки се в началото на сезона щяхме да намерим ЦСКА в зоната на изпадащите. Да точно така в зоната на изпадащите, именно от там Христо Янев пое клетия „червен“ тим. Отбор, който не можеше да върже два паса, казано на футболен език, разбита съблекалня, никой с никой не си говореше. Отбор, който всеки който го хванеше го биеше. И тогава ВСЕКИ ЕДИН фен на „червените“ се молеше за спасение на сезона и да се случи немислимото, а и именно най-титулувания български клуб да се завърне в европейските клубни турнири. Благодарение не неуморната работа на Христо Янев това немислимо събитие е на път да се случи.
А един мач, макар и загуба в дербито няма как да развали всичко постигнато до тук, защото то не е никак малко. Да може да се каже, че някои играчи не се справиха, но защо критиките не са към тях, те са футболисти на ЦСКА и излизат срещу „кръвния“ враг. Не трябва ли да се раздадат на 1000 процента? А тяхното безхаберие ясно показа, че те подведоха своя наставник, гласувал им доверие.
А и да не забравяме, че останалите играчи на „червените“, така наречени „титуляри“ ги видяхме какво могат преди седмица именно срещу Левски. Показаното не бе никак по различно, от видяното вчера.
Загубата във Вечното дерби винаги тежи – без значение от класиране, форма или обстоятелства. За привържениците на ЦСКА този мач е въпрос на чест и емоция, които трудно се обясняват с чисто футболни аргументи. И въпреки разочарованието, част от феновете призовават към по-трезва оценка на случващото се в отбора. Защото за ЦСКА трета поредна година извън Европа е повече от катастрофа, повече от победа или равен с вечния съперник. За ЦСКА европейските турнири е истинската легитимация, а за поредна година без участие на европейската сцена щеше да доведе до нечувани катастрофални резултати за клуба. Да това може и да не се случи и ЦСКА да загуби от Лудогорец и да не спечели финала за Купата, но към днешна дата това е ЕДИНСТВЕВНАТА ЦЕЛ пред клуба.
Основният въпрос, който се поставя, е дали решенията на треньора Христо Янев са били толкова погрешни. При сгъстената програма и натоварването от мача с Лудогорец само дни по-рано, ротациите изглеждат логични. Липсите също са били сериозни – наказания на ключови играчи и контузии са ограничили опциите пред щаба.
И нещо много важно – противоречието в очакванията. Играчите, които днес са подложени на критика, вчера са настоявали да получат шанс. Това поставя въпроса дали проблемът е в избора на състав или в прекалено високите очаквания към отделни футболисти.
В по-широк план може да се отчете и развитието на отбора. Само преди месеци ЦСКА изглеждаше далеч от сегашното си ниво, а днес вече се вижда прогрес както в резултатите, така и в играта. Въпреки болезненото поражение от Левски, балансът в дербитата този сезон не е катастрофален – победа, равенство и загуба.
Разбира се, критиките не липсват – към селекцията, към закъснели решения в управлението и към тенденцията да се издигат твърде бързо хора без достатъчно постижения. Но дори и в този контекст, приоритетите са ясни – Купата на България остава основна цел.
В крайна сметка посланието на фенската позиция е ясно: разочарованието е огромно, но подкрепата не трябва да изчезва. В модерния футбол натоварването е сериозно, спадове са неизбежни, а истинската сила на един клуб се вижда именно в трудните моменти.
И както гласи най-важният въпрос – ако вярността е безусловна, ще остане ли така и след болезнена загуба?
