
Спомоществователят на Ботев Пловдив Илиян Филипов повдига тема, която от години стои в основата на проблемите в българския футбол – разпределението на приходите от телевизионни права. Тезата му е крайно остра („ограбване“), но зад нея има реален структурен проблем.
Какво всъщност казва Филипов
Той твърди, че:
- Общите приходи от ТВ права и свързаните с тях дейности надхвърлят 120 млн. лв. годишно
- До клубовете стигат едва около 7.2 млн. лв.
- Договорът е дългосрочен и трудно прекратим (с неустойки)
Има ли логика в това?
Да – но с уточнения.
В повечето развити първенства (като Висша лига):
- ТВ правата са основният приход на клубовете
- Разпределението е сравнително справедливо и прозрачно
- Дори по-малки клубове получават сериозни суми
В България:
- Пазарът е много по-малък
- Договорите често са централизирани и непрозрачни
- Клубовете имат слаба позиция при преговори
Къде е реалният проблем
Филипов засяга три ключови слабости:
1. Липса на прозрачност
Не е ясно как точно се формира общата сума и как се разпределя.
2. Слаб колективен интерес
Клубовете рядко действат като единен блок. Това отслабва позицията им срещу телевизиите и посредниците.
3. Неравностойни договори
Дългосрочни контракти с тежки неустойки ограничават възможността за промяна.
Прекалено ли е да се нарича „ограбване“?
Терминът е по-скоро емоционален, но:
- Разликата между генерирани приходи и получени средства наистина изглежда непропорционална
- Подобни дисбаланси пречат на развитието – особено на школите и инфраструктурата
Какво може да се направи
Ако клубовете искат реална промяна:
- Обединение и обща стратегия при следващо договаряне
- Искане за пълна финансова отчетност
- Модел на разпределение, базиран на участие, класиране и аудитория
Голямата картина
Това не е просто спор за пари. Това е въпрос дали българският футбол може да стане конкурентен. Без стабилни приходи:
- няма инвестиции в бази
- няма задържане на таланти
- няма качествен продукт
Филипов просто го казва по-шумно от останалите.


