Новото звездно попълнение на ЦСКА Стефано Сенси даде ексклузивно интервю пред управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов. Италианският полузащитник гостува в редакцията на медията и говори откровено за решението си да избере „червените“, впечатленията си от клуба, предстоящото дерби с Левски, престоя си в Интер и най-тежките моменти в кариерата си.
Сенси разкри и какво го е убедило да приеме предложението на ЦСКА.
– С какво ЦСКА успя да спечели доверието ти?
– Моят агент първи ми се обади и ми разказа за ЦСКА. За мен това беше удоволствие, защото знаех, че клубът винаги е бил много добър отбор. ЦСКА е играл в Европа и през него са минали много качествени футболисти. Затова решението да дойда тук беше лесно. Подписах договора и бях много развълнуван.
– Христо Янев каза, че е посветил два месеца, за да те привлече. Как протекоха разговорите?
– След първоначалния разговор с агента ми имах възможност няколко пъти да разговарям с треньора. Той ми обясни проекта и виждането си за футбола. Това беше много важно за мен, защото разбиранията ни са близки. Гледаме на футбола по сходен начин и искаме да го играем по един и същи начин. Харесвам манталитета и идеите му, така че решението да подпиша с ЦСКА беше лесно.
– В ЦСКА напрежението винаги е голямо. Как ти се струва атмосферата в клуба?
– Феновете и хората около клуба ни поставят под напрежение, но според мен това е положително напрежение. То те кара да даваш най-доброто от себе си на терена и в тренировките. Освен това феновете създават невероятна атмосфера по време на мачовете. За футболистите това е нещо много хубаво.
– Феновете бързо те приеха. Имаше ли интересна молба от тяхна страна?
– Нищо особено не се е случвало. Моят начин да играя и да разбирам футбола е прост – всеки ден се опитвам да давам най-доброто от себе си, особено на тренировките. Вярвам, че в мача играеш така, както си тренирал през седмицата. Тренировките са изключително важни. Съотборниците ми, треньорът и всички в клуба също ми помагат. Надявам се, че тази година можем да направим нещо специално и да запишем много силен сезон.
– Как оценяваш организацията в ЦСКА?
– Виждам, че клубът работи много професионално. Това беше още една причина да избера ЦСКА. Представителите на клуба много бързо ме накараха да се почувствам част от проекта. Всичко е на професионално ниво, а тренировъчната база е страхотна. Всички се стараят да осигурят най-доброто за футболистите. Разполагаме с необходимото, за да постигнем нещо добро.
– ЦСКА елиминира Карабах и показа силна игра срещу Макаби. Реваншът в София обаче беше труден. Можеше ли двубоят да се превърне в кошмар?
– Смятам, че се представихме добре в Европа и постигнахме нещо специално, защото малцина очакваха да продължим напред. Тази година ще играем в Европа и това е хубаво за всички. Вярно е, че срещу Макаби във втория мач може би не играхме така, както в първия, но същото важи и за тях. На терена никога няма само един отбор. Понякога съперникът има повече енергия или просто играе по-добре. Най-важното е, че сме в Европа и трябва да се наслаждаваме на това. Трябва да даваме най-доброто от себе си, защото сме добър отбор и можем да се справим.
– Предстои финал за Суперкупата срещу Левски. Готов ли е ЦСКА да даде всичко за трофея?
– Преди Суперкупата имаме друг мач и първо трябва да мислим за гостуването във Варна. Знам, че за феновете и клуба това не е обикновен двубой – не само защото е финал, а и защото играем срещу Левски. Това ще бъде първото ми дерби в България.
Както преди всеки мач, трябва да се подготвим и да бъдем готови за битка. Искаме феновете ни да се гордеят с нас, но преди всичко самите ние искаме да се гордеем със себе си. Не трябва да правим нещо различно само защото съперникът е Левски. Нужно е да подходим със същата концентрация и правилния манталитет. Стадионът ще бъде пълен, атмосферата ще е невероятна и ние трябва да се подготвим възможно най-добре.
– Колко финала си играл през кариерата си?
– Мисля, че съм спечелил четири купи, а веднъж загубих финал в Лига Европа. Финалът е различен от обикновения мач, защото всичко се решава в една среща. Адреналинът е по-голям и може да изпитваш известен страх от двубоя и резултата. Това обаче е полезен страх, защото те прави по-концентриран и те кара да обръщаш внимание на малките детайли. Само един отбор може да спечели и ние трябва да дадем всичко от себе си, за да победим и да вдигнем купата.
– Какво е да бъдеш звезда на Интер и как се справяше с вниманието в Милано?
– В Милано е различно. Там има много известни хора – не само футболисти, но и актьори и певци. Важното е да избягваш определени места в неподходящ момент. Ако например отидеш на площад „Дуомо“ в неделя, знаеш, че ще срещнеш много хора и може да изминеш едва 50 метра за половин час.
За нас обаче това не е проблем. Радвам се, когато хората поискат снимка или ме попитат нещо за футбола, съотборниците ми или следващия мач. Винаги ми е приятно да им отделя време. Милано е голям град и има много папараци, но това не ми е създавало сериозни неприятности.
– Коя е най-известната личност, която си срещал благодарение на футбола?
– Най-значимата личност, която съм срещал, е Силвио Берлускони. Той беше президент на Милан, след това президент на Монца, а също така е бил министър-председател на Италия. Играех в Монца, когато той беше президент, и съм го срещал пет или шест пъти. Обичаше да идва при отбора, да разговаря с футболистите и да ни разказва истории от живота си. Смятам, че той е най-значимата личност, която съм срещал.
– Как успяваш да стоиш далеч от изкушенията извън терена?
– Всичко зависи от начина, по който гледаш на живота си. Винаги съм вярвал, че футболът е моят живот. Когато бях млад, семейството и братята ми направиха много жертви заради мен. Затова винаги съм се отнасял сериозно към футбола и професията си.
Не обичам нощните излизания и не искам да се занимавам с неща, които ме разсейват. Искам да бъда концентриран върху работата си, защото кариерите ни са много кратки. Имаме може би 15 години, в които трябва да дадем най-доброто от себе си. Така гледам на професията си.
– Коя е най-тежката ситуация, през която си преминавал?
– Това беше през втората ми година в Интер, когато получих много контузии. В един момент дори обмислях да се откажа от футбола. Вероятно това беше най-тежкият период в кариерата ми.
Трябва да благодаря на съпругата си, семейството и близките ми, защото ми помогнаха изключително много. Те ме накараха отново да повярвам в работата и възможностите си. Ситуацията беше трудна, но тяхната подкрепа беше огромна и съм им много благодарен.
– Кой е най-щастливият момент в кариерата ти?
– Без съмнение мачът ми срещу Барселона на „Камп Ноу“. Още от дете мечтаех за подобен момент. Гледах много мачове на Барселона, а любимият ми футболист беше Иниеста.
Когато жребият за Шампионската лига ни отреди Барселона за съперник, бях много щастлив. Смятам, че това беше най-добрият мач в кариерата ми.
– Подготвили сме ти изненада – снимка от този мач, в който елиминираш Меси. Това е подарък за теб.
– Това за мен ли е? О, много ви благодаря! Подаръкът е прекрасен. Благодаря ви много!
– Спомена Шави и Иниеста. Какво би ги попитал, ако имахте възможност да изпиете кафе в София?
– Бих ги помолил да ми обяснят манталитета и начина, по който подготвят футболистите в Барселона. Испанските играчи и испанският футбол имат свой специфичен стил. Много хора го наричат „тики-така“, но този начин на игра трябва да бъде подготвен. Бих искал да ги попитам как изграждат футболистите и дали имат някакви тайни.
– Какво е мнението ти за отказването на Меси от националния отбор на Аржентина?
– Не знам. Обожавам Меси и ако питате мен, той може да играе и до 80-годишна възраст. Може би е уморен от напрежението или иска да прекарва повече време със семейството си. Толкова години играе на най-високо ниво. Възможно е също да иска да даде път на младите футболисти, за да се развиват и да изградят нещо ново и добро за Аржентина.
– Кой ще стигне първи до 1000 гола – Меси или Роналдо?
– На Роналдо му трябват още 22 гола. Затова мисля, че той ще стигне пръв до 1000. Роналдо е моят отговор.
– Вярваш ли в Бог?
– Това е голям въпрос. Мисля, че вярвам, но не мога да бъда напълно сигурен. Има неща от историята и живота на Бог, в които вярвам, но има и такива, по които имам съмнения. Не мога да дам категоричен отговор, защото не знам всичко. Ако ми дадете малко време, ще проуча темата, ще прочета няколко книги и тогава ще ви отговоря.
– Кой е най-важният житейски урок, който си научил?
– Семейството и децата ми са най-важното в живота ми. Те стоят преди всичко останало.
– На какво учиш двете си деца?
– На възпитание и уважение – към другите хора и към самите себе си. Искам винаги да проявяват уважение във всичко: към хората и вещите, в начина, по който говорят, и в приятелствата си. Смятам, че приятелите ще бъдат много важна част от живота им и се надявам да изберат най-добрите хора около себе си.
– Пожелавам ти много успехи с ЦСКА, да радваш феновете и да бъдеш добър пример за семейството си.
– Надявам се. Ще се постарая. Обещавам, че ще дам най-доброто от себе си.
