Днес Левски отбелязва 20 години от един от най-паметните моменти в съвременната история на клуба – последното класиране на „сините“ за груповата фаза на Шампионската лига.
На 23 август 2006 година столичният гранд написа една от най-славните страници в българския футбол. След победата с 2:0 над Киево в София, тимът на Станимир Стоилов успя да измъкне равенство 2:2 във Верона и си осигури място сред най-добрите отбори на Стария континент.
Двадесет години по-късно споменът за онази вечер остава жив, но в „синия“ лагер гледат не само назад. Левски отново е на крачка от голямата европейска сцена.
Отборът на Хулио Веласкес се намира в плейофите за Шампионската лига, а първата среща с АЕК Атина в София завърши без попадения – 0:0. Това оставя всичко отворено преди реванша и дава нов повод на левскарите да мечтаят за повторение на историческия пробив.
От клуба също направиха емоционален паралел между 2006 година и настоящия момент. За Левски Верона не е просто красив италиански град, свързан с историята на Ромео и Жулиета. За поколения „сини“ фенове това е място, което носи спомена за влизането в най-престижния клубен турнир в света.
Преди две десетилетия момчетата на Станимир Стоилов, с Наско Сираков като ключова фигура в клуба, успяха да преминат през Киево и да отворят вратата към европейския елит. Днес времената са различни, както и хората на терена и на треньорската скамейка, но в Левски виждат и символична връзка между онзи състав и сегашния.
Присъствието на Наско Сираков и Даниел Боримиров в клуба е своеобразен мост между паметните вечери от 2006 година и новото поколение, което сега има шанс да върне Левски в най-голямата футболна сцена.
Точно затова годишнината от Верона не е само повод за носталгия. Тя идва в момент, в който „сините“ отново са близо до историята.
Преди 20 години химнът на Шампионската лига прозвуча в София и това изглеждаше като сбъдната мечта. Днес на „Герена“ отново има надежда, че този момент може да се повтори – ако не сега, то рано или късно.
