Левски и АЕК Атина не успяха да си отбележат гол в първия плейофен сблъсък за място в основната фаза на Шампионската лига. Нулевото равенство на Националния стадион „Васил Левски“ обаче остави усещането, че „сините“ могат да съжаляват не толкова за резултата, колкото за пропуснатата възможност да си осигурят минимално предимство преди реванша.
Именно това е един от основните изводи на спортния журналист Борислав Борисо в встраницата си „Боби Борисов Podcast“, който анализира двубоя и представянето на двата отбора. Според него Левски и АЕК са демонстрирали сходен стил, а предпазливостта и добрата игра без топка са ограничили сериозно головите ситуации.
Равенството оставя всичко отворено
АЕК пристигна в София като фаворит, но гръцкият шампион не успя да покаже категорично превъзходство. Левски прие предизвикателството и изигра равностоен двубой, в който на моменти дори изглеждаше по-опасният от двата тима.
Най-важното за „сините“ е, че нулевото равенство не променя драматично ситуацията преди реванша. Напротив – АЕК вече е отборът, който ще трябва да поеме инициативата и да търси задължителна победа пред собствената си публика.
Това може да отвори пространства, които Левски да използва.
„Сините“ разполагат с достатъчно скорост в предни позиции и именно преходите от защита към атака могат да се окажат ключовият фактор в Атина. Ако домакините се изнесат по-високо, футболистите на Хулио Веласкес ще получат възможности да атакуват свободните зони.
Алдаир беше едно от оръжията на Левски
Един от интересните тактически елементи в играта на Левски бяха диагоналните подавания към Алдаир. Десният защитник няколко пъти успя да бъде намерен зад отбранителната линия на АЕК и именно тези ситуации създадоха част от най-добрите възможности за домакините.
Това подсказва, че подобен подход може да бъде развит още повече в реванша. Кристиан Димитров и останалите футболисти в защитата могат по-често да търсят подобни диагонални пасове, особено ако АЕК се принуди да играе с по-висока линия.
Левски показа, че има начин да стига до опасни позиции, без да разчита единствено на директни подавания.
Майкон като халф – ход с конкретна цел
Една от най-любопитните решения на Веласкес беше използването на Майкон в средата на терена. На пръв поглед ходът изглеждаше нестандартен, но имаше ясна тактическа логика.
Основната задача на бразилеца е била да ограничи движенията на Разван Марин, който обича да се включва агресивно напред и да атакува пространствата около наказателното поле.
Майкон успя до голяма степен да изпълни тази задача, а включването му показа и друга възможност пред Веласкес – да използва универсалността на футболиста според конкретния противник.
През второто полувреме той дори получи възможност да пробие напред и да завърши атака с удар. Макар опитът да не доведе до гол, самото решение показа различен начин, по който Левски може да изненада съперника.
Веласкес търси нов начин за изнасяне
Друг важен детайл беше поведението на Левски при изграждането на атаките.
„Сините“ често рискуваха с топката в собствената си защитна третина, като целта очевидно беше да изтеглят футболистите на АЕК напред. По този начин се създаваха свободни пространства зад първата преса на гръцкия тим.
Това е логичен подход срещу съперник, чиито централни защитници разполагат с впечатляващи физически качества. При директна игра с дълги подавания Левски трудно би могъл да извлече максимума от подобен тип ситуации.
Затова Веласкес предпочете контролирания риск и постепенното излизане с топката.
В края на срещата, след появата на Хуан Переа, директната игра вече придоби повече логика, тъй като „сините“ разполагаха с футболист, способен да се пребори за високите топки.
АЕК ще трябва да атакува в Атина
Най-интересното в този сблъсък тепърва предстои.
На „Васил Левски“ АЕК можеше да си позволи по-предпазливо поведение, докато в Атина ситуацията ще бъде различна. Гръцкият шампион ще трябва да търси победата, ако иска да продължи напред.
Това променя изцяло динамиката на реванша.
Левски вече показа, че може да се противопостави на АЕК в тактически и физически план. Ако „сините“ запазят дисциплината си и успеят да използват скоростта си при контраатаките, нулевото равенство в София може да се окаже далеч по-ценен резултат, отколкото изглежда на пръв поглед.
Сблъсъкът е едва наполовина приключен. А втората му част обещава да бъде значително по-отворена.
