Gazzettabg
Крилото на Левски Радослав Кирилов говори откровено пред Sportal.bg за състоянието си, дербито с ЦСКА, амбициите на тима и силното си впечатление от синята публика.
„Болеше ме, че пропуснах дербито“
Офанзивният футболист разкри, че мускулна травма го е извадила от сметките точно преди сблъсъка с ЦСКА.
„Получих мускулен проблем и се надявам в следващите дни да се оправя. Много неприятно е, че се контузих точно преди дербито. Съжалявам, че не играх и още повече, че загубихме.“
Кирилов призна, че двубоят е бил белязан от повече извънфутболни елементи, което е нарушило ритъма на Левски:
„Мачът бе пълен с прекъсвания. Това работеше срещу нас, защото ние търсим скорост и контрол. Ще си вземем нужните поуки.“
„Няма да се отказваме от битката за титлата“
Въпреки грешната стъпка срещу ЦСКА, Кирилов остава спокоен за ситуацията в първенството.
„Конкурентите също загубиха точки, така че нищо не се промени. Трябва да гледаме само себе си. Вторият полусезон ще е ключов. Искаме всички трофеи – титла, Купа и Суперкупа.“
Той коментира и изненадващо силното представяне на ЦСКА 1948:
„Ако някой ми беше казал, че ще стигнат дотук след толкова промени, нямаше да повярвам. Те имат качества и национали – отбор, който не бива да се подценява.“
„Левски е най-голямата отговорност, която съм поемал“
Кирилов обясни защо е избрал „сините“:
„Това е най-голямото предизвикателство в кариерата ми. Огромна фенска маса, огромно напрежение. Атмосферата в Европа беше невероятна – пълен стадион, страхотна подкрепа. Голът срещу Сабах и мачът с Алкмаар ще ги помня цял живот.“
Суперлативи за Хулио Веласкес
Фланговият играч говори с огромно уважение към треньора на Левски:
„Веласкес е истинско богатство – не само за Левски, а и за българския футбол. Испанската школа е №1 и е привилегия такъв специалист да работи тук.“
Относно националния отбор
Кирилов поздрави националния тим за победата над Грузия и добрия мач срещу Турция:
„Знам колко е тежко, когато си в негативна серия. Радвам се, че момчетата се справиха. Идеята на Александър Димитров е ясна – да работи с играчи, които познава. В националния отбор трябва да са футболисти във форма.“
За годините в Италия
Той се върна и към преживяванията си като играч на Киево, откъдето често е бил преотстъпван:
„Такава беше политиката на клуба. Играх и в Судтирол – място с повече германски манталитет. Животът там не ми пасна особено, но футболно са изключително организирани.“
