Gazzettabg
Красимир Балъков – един от най-ярките техничари в историята на българския и световния футбол, споделя пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“ размисли за миналото, настоящето и бъдещето на играта у нас. Легендарният плеймейкър от „златното лято“ на 1994 г. остава отдаден на футбола и чрез дейността на фондация „Национали 94“, където заедно с останалите герои от онзи славен тим продължава да вдъхновява следващите поколения.
За фондация „Национали 94“ и каузите:
„Целта ни беше ясна – да направим нещо, което ще остане след нас. Сега не сме само футболисти, а хора с мисия. Събираме се няколко пъти в годината и се стараем всяко събитие да има смисъл. Предстои ни голф турнир в Pirin Golf Resort от 31 юли до 4 август. Събраните средства ще отидат за единствената детска кардиологична клиника у нас. Ще участват и легенди от цяла Европа – Томас Бертолд, Хулио Салинас, Ханзи Мюлер и много други.“
За страстта към голфа:
„Стоичков казва, че съм добър – какво по-голямо признание от това? Често играем заедно, а в голфа забавлението е съвсем различно от футбола, но също толкова силно.“
За отношенията в отбора от ’94:
„Истината е, че винаги сме били близки. Имаше моменти, в които някои се дистанцираха – например Ицо и Боби не винаги бяха на една вълна с всички. Но сега сме обединени отново. Това е почти толкова голямо постижение, колкото и класирането ни на световното.“
За благотворителния мач във Варна:
„Сумата, която събрахме за хората в Кочани, е важна, но още по-важно беше, че направихме нещо от сърце. Готвим и бенефис с международно участие, вероятно с Турция. Нека доброто стане навик.“
За мачовете с Белгия и Хърватия и Евро 2004:
„Срещата с Хърватия на пълния стадион „Васил Левски“ беше върхът. Емоцията беше истинска, като в старите времена. Тогава публиката предаде духа на нашето поколение на следващото. Днес това усещане малко липсва.“
За спомените от 1994 г. и „Парк де Пренс“:
„Победата над Франция беше сбъдната мечта. Ако имаше ВАР, може би щяха да отменят гола на Костадинов. Но съдбата беше с нас. Ами ако бяхме обърнали Италия? Може би щяхме да играем финал срещу Бразилия. Тогава никой не ни беше прекалено силен.“
За Трифон Иванов:
„Трифчо си беше легенда още като дете. Уникален като човек и като играч. Сега правим паметник във Велико Търново – нека децата знаят кой беше и какъв пример остави.“
За треньорския път:
„Не съм реализирал напълно потенциала си като треньор. Имам какво да дам, но трябва правилното място и момент. В България е трудно – има вмешателство, недоверие към родни специалисти. Но има и възможности. Стига да ти позволят да работиш.“
За българския футбол днес:
„Има деца, има желание, но няма достатъчно треньори и база. Без сериозно внимание от държавата няма как да чакаме нова златна генерация. Спортът и политиката трябва да вървят заедно. Иначе ще си останем само с хубавите спомени.“
За Левски и ЦСКА:
„Винаги съм симпатизирал на ЦСКА, но уважавам и Левски. Без тази конкуренция няма как да има силен национален отбор. Винаги съм искал и двата тима да са на върха – заради българския футбол.“
