Gazzettabg
„Моето верую е – моля се всеки ден да има утре“, сподели от Франкфурт в интервю пред БНР бившият национален селекционер Петър Хубчев.
Хубчев води най-важната битка – срещу коварната диагноза рак.
„Трябва да показваме по-голямо смирение, да не сме арогантни в живота и във всичко, което правим. Трябва да сме по-смирени, да си знаем мястото и повече труд да влагаме“, каза той и даде за пример коментарите за българското първенство.
„Ние се изказваме като едва ли не световни шампиони и то такива имена… вече не ги помня“, допълни той.
В интервюто за предаването „РадиоТочка“ на БНР се чуваше пролетното чуруликане на птички.
„В момента съм в една гора, парк, до които живея близо във Франкфурт и се разхождам“, сподели той.
„Няма смисъл да се оплаквам и отчайвам. Имам един-единствен изход, то е да продължа да изпълнявам това, което лекарите ми казват и да имам късмет.“
И признава, че е имал късмета да попадне на добрите места за лечение на онкологичното заболяване – университетската клиника във Франкфурт.
Хубчев благодари на семейството си за силата, подкрепата и грижите към него.
А за благотворителния търг, за малките жестове на хората от родното му село Гложене, на читалището, на хората, които организират кампания, на община Тетевен – той сподели:
„Малките жестове са най-голямата подкрепа. Имам страхотни приятели и роднини. Стилиян Петров и съпругата му ни помогнаха изключително много в първите дни, след като чух диагнозата. В момент, в който не знаехме какво да правим. Послушах Стилиян и обявих заболяването си, въпреки че първоначално не исках“, сподели Петър Хубчев.
За внуците си споделя, че това е най-великото усещане – да гледа как 3 – 4-годишните деца играят.
„Сега разбрах защо внуците се обичат повече от децата“.
Признава, че се притеснява за бъдещето на децата и внуците си.
„Не ми харесват много от нещата, но не мога да променя нищо, ще се стремим да ги възпитаме по най-добрия начин, по който ние сме възпитани“, казва той.
Хубчев коментира и успехите на родния футбол от САЩ 1994 г. и европейското първенство през 1996 г. и смята, че след това футболът ни е продължил по инерция.
За пример даде как отбори във втора Бундеслига играят домакински мачове пред 50 000 – 60 000 зрители.
А за хазарта казва, че са полезни като спонсори. И хората, които уреждат мачове са други, не са от хазартния бизнес:
„Мое лично мнение е, ще се осмеля да го кажа, че хората, занимаващи се с хазарт, не са хората, които уреждат мачовете тук или там, други са хората. Хазартът като спонсор помага, но те не са хората, които вредят на футбола. За мен са други хора около футбола.“
Хубчев сподели, че няма физическа възможност да се върне като треньор.
