Gazzettabg
Голмайсторът на Арда Тонислав Йорданов даде обширно интервю за БЛИЦ Livе, говорейки за кариерата си, своето бъдеще и невероятното представяне на тима от Кърджали в Първа лига.
Ето какво споделя той:
Възходът на Арда се дължи на страхотния ни колектив. Постоянството, което показваме, се дължи на многото работа през седмицата, подготвяйки се за мачовете. Смятам, че показваме неща, които са доста добри за Арда. Не летим в облаците, здраво стъпили сме на земята, все пак още нищо не сме направили. Да, имаме добри резултати последните мачове, дължи се на всички. Надявам се да продължим така. За предстоящото гостуване във Враца нека не слагаме каруцата пред коня. Дай Боже и там да спечелим и след това ще мислим за плейофите.
Продължаваме да мечтаем. Изоставаме с 6 точки от Левски. На тях най-много обичам да вкарвам. Левски ми е най-големият дразнител. За мен беше изключително болезнено, защото Левски ми е най-големият дразнител.
Срещу ЦСКА нещо не ни се получава последните мачове. Играем под нивото си. Срещу ЦСКА излизам както във всеки мач – на 100% се раздавам за Арда. Ако отбележа гол, е добре дошло. Но срещу ЦСКА не се радвам. Най-вече заради феновете. Уважавам ги изключително много. Показаха уважение към мен, когато бях в ЦСКА.
Бях основен футболист на втория отбор на ЦСКА. Доста често ме преотстъпваха. Пращаха ме наляво и надясно. Исках да получа шанс, 7-8 мача да играя и да видим дали ще се случат нещата в гранд като ЦСКА. Така и не се случи. Треньорите се сменяха доста често, бях при Стамен Белчев, при Нестор Ел Мастро, при Бруно Акрапович също. Най-много научих от Нестор и от Бруно. Акрапович изключително държеше на дисциплината. При него даже имах много голям шанс, но вътре в клуба имаше човек, който ми попречи… Но не искам да се връщам назад, забравена тема е за мен. Той вече не е в ЦСКА. Бруно Акрапович щеше да ми даде шанса, който мисля, че заслужавах. При него играехме система 3-5-2 и аз трябваше да си партнирам в атака с Али Соу. В България изключително много се дава картбланш на чужденците. Ако един българин, който е показал през годините, че е добър футболист и има качества, и 3-4 мача не му се получат нещата – веднага го изписват. А чужденецът дори 10 мача да не направи нищо – продължава да играе, дава му се шанс. Особено в ЦСКА и Левски, което не го разбирам.
Срещу Лудогорец ми е най-трудно. Последните години те са най-добрите. Най-трудно ми беше срещу Юрген Матей от ЦСКА – беше изключителен защитник. Физика, здрав, бърз, във въздуха беше много добър. Мачкаше ме, не само мен. Сега Черно море стоят добре в защита, въпреки че в последния ни мач срещу тях ни се получиха нещата. Срещу Диниш Алмейда ми е трудно също, доста добър защитник. Как се запалих по футбола? Историята беше доста интересна. Дядо ми беше шеф на мотокроса в родния ми Севлиево, имаше доста хубава писта. Много малък бях моторист – 7-8-годишен. Но един ден хвърлих мотора и си казах, че не е за мен и искам да стана футболист. Футболът повече ме влечеше.
Приятелката ми много обича да пътуваме. От София е, запознахме се на рождения ден на един приятел. Вече 3 години сме заедно, при мен е в Кърджали. Бях 15-годишен, когато Любослав Пенев много ме харесваше и ме викаше да тренирам с мъжете на Литекс. Бях на 13 г., когато отидох в Ловеч, до 19-годишен. Там тренирах и ходех на училище. Националният отбор е една от най-големите ми цели. Надявам се с игрите, които показвам, да успея да впечатля Илиан Илиев. Очаквам повиквателната.
