Gazzettabg
Кристъл Палас приема Уест Хем Юнайтед на Селхърст Парк в неделя, 21 април. Преди двубоя бившият нападател на „чуковете“, превърнал се в треньор в Академията на Палас Светослав Тодоров разказва пред сайта на Палас всичко за времето си в бордо и синьо – и разкри как неговата история сега е преплетена с тази на Южен Лондон.
Тодоров се присъедини към отбора на Уест Хем на Хари Реднап през януари 2001 г. на 22-годишна възраст, като стана първият играч, преминал директно от България във Висшата лига. Нападател, младият българин се сблъска със сериозна конкуренция при пристигането си в източен Лондон сред огромни имена като Паоло Ди Канио, Фредерик Кануте и Джърмейн Дефо. Той обаче устоя, като отбеляза в домакинския си дебют на Ъптън Парк срещу Тотнъм Хотспър. Той продължи да вкарва още веднъж за „чуковете“ срещу Мидълзбро, преди да се премести на южния бряг, за да се събере отново с Реднап в Портсмут през март 2002 г. Той завърши като голмайстор на Помпи през 2002/03 г., като помогна за осигуряването на промоция във Висшата лига.
След Портсмут той прекара известно време в Южен Лондон, макар и с фланелката на Чарлтън, преди да се завърне в България и кратък престой в Украйна. След това започва треньорската си кариера, където започва и клубната си кариера – в Добруджа Добрич, преминавайки към отбора на България до 19 години, ЦСКА София II и Ботев Гълъбово.
През 2018 г. той се завърна в Южен Лондон като треньор в Академията на Палас и оттогава работи с хора като Пади Маккарти, Дейв Купър и Роб Куин, помагайки на настоящи звезди, включително Дейвид Озох, Кадън Родни и Джейдан Реймънд.
Размишлявайки за времето си на Ъптън Парк, Тодоров споделя: „По онова време бях младо момче. Беше невероятно просто да бъда част от този отбор и да имам шанс да играя на Ъптън Парк за Уест Хям. Дебютът ми беше срещу Ливърпул като гост на Анфийлд, което беше невероятно. Първият ми гол беше срещу Тотнъм във ФА Къп, което всъщност беше дебютът ми на Ъптън Парк.
„Прекарах там година и половина и имаше някои хубави моменти. Там наистина ми хареса. Това беше първият ми клуб в Англия, когато дойдох, младо 22-годишно момче по това време. Беше страхотно изживяване.
Идването във Висшата лига и в напълно различна страна на толкова млада възраст може да е било доста трудно препятствие за някои играчи, но Тодоров го прие спокойно: „Не беше трудно да дойда в Лондон и Висшата лига. Ако трябва да съм честен, аз съм доста приспособим. Основното нещо, основният фокус за мен беше да играя на най-високо ниво. Нямаше нищо повече от това. Уест Хем, по това време във Висшата лига, имаше някои добри играчи и невероятен мениджър в лицето на Хари Реднап, под чието управление имах късмета да играя пет години. Беше трудно в един момент, защото когато пристигнах, имаше само 16 играчи в отбор за един мач. Беше трудно да влезеш в отбора, когато има само четирима полеви играчи на пейката. Един от тях е вратар, а всички останали се борят за място. Но веднага щом влезеш, идваш от резервната скамейка и трябва да спечелиш първите си стартове. По онова време беше доста предизвикателно. Имахме петима, шестима нападатели в Уест Хем: Давор Шукер все още беше там, Тити Камара, Дейв Китсън, Фредерик Кануте, Паоло Ди Канио, след това бяхме аз и още едно младо момче, което беше там, Ричард Гарсия. Получих първия си гол срещу Тотнъм, а след това вкарах втория си гол веднага в следващия мач срещу Мидълзбро като гост и това е! След това сезонът приключи!
Висшата лига по онова време беше просто невероятна, помните, Непобедимите, Арсенал, по това време все още бяха там, вторият ми мач беше срещу тях. След престоя си в Уест Хям последва преместване на южния бряг, след като Тодоров се събра отново с мениджъра Реднап. Когато отидох там първоначално, Реднап стана мениджър два мача по-късно! Греъм Рикс беше мениджър, когато отидох. И след два мача Хари се намеси да управлява отбора от ролята си на директор на футбола. След Портсмут отидох в Чарлтън. Прекарах две години там и играх под ръководството на Алън Пардю. Там играх с Пади Маккарти.
Смешното е… че нямам твърде много голове за Чарлтън, но един от головете беше срещу Палас на Селхърст Парк при победа с 1-0. Опитвам се да не говоря за това наистина!
От Чарлтън Тодоров се върна в България, за да играе отново в Литекс Ловеч – клубът, в който игра преди да подпише с Уест Хям. Той им помогна за още две титли в лигата, което означава, че беше там за всичките им общо четири шампионски титли в българската Първа лига. Той все още държи рекорда като най-добър голмайстор на Литекс за всички времена.
След това нападателят отива в Ховерла Ужгород в Украйна, където играе един сезон и след това се пенсионира, започвайки треньорска кариера, която го отвежда от Добруджа Добрич, българския национален отбор U19s ЦСКА София II и Ботев Гълъбово, до треньор на академията в Палас през 2018 г.
„Дойдох тук преди шест години. Работих малко с Пади с U18 за около шест или седем месеца, а след това отидох в Саутенд, когато те бяха в Лига 1, за шест месеца като треньор на първия отбор с Кевин Бонд. След Саутенд се върнах тук и след това се върнах и работих малко с Роб Куин, Марк Нюсън, Дейв Купър, Дарън Пауъл.
Това е страхотен клуб, страхотни хора, страхотна подкрепа отвсякъде. Всички бяха толкова полезни и мили и не мога да кажа нищо лошо. Беше невероятно, просто му се наслаждавам всеки ден, продължава Светльо Тодоров. Дори в началото, когато това съоръжение го нямаше, всички бяха добри, всички работеха усилено, всички помагаха, всички подкрепяха. Имахме и някои добри играчи, но сега, с новото съоръжение, това ви поразява и е просто невероятно, инвестицията и всичко останало. Целта на всички тук е да помогнем със знанията си и да подкрепим всички тук в Академията. Имаме всички дисциплини тук, можем да помогнем и да подкрепим играчите да преминат през пътя и да се надяваме един ден да играят Селхърсст Парк.
„Не е лесно. Трябва да имаш късмет, трябва да имаш талант, а най-важното е умът ти. Футболът е за това колко си силен психически – не е само качество, важно е дали можеш да устоиш на всички неуспехи, защото има толкова много неуспехи във футбола. Ако не можеш да се справиш с тях, трудно е да се справиш, защото знаеш, че когато си млад, те взимат, но можеш ли да се бориш за място, да вземеш такова от някой, който играе в стартовите 11? Когато дойде шансът, готов ли си за шанса? Можеш ли да поддържаш същото ниво на представяне всяка седмица? Можеш ли да бъдеш постоянен всяка седмица? И когато сте последователни всяка седмица, сега трябва да преминете към следващото ниво. Никога не е достатъчно – никога не спира да напредвате!“
