Един от най-силно представящите се футболисти на Септември Митко Митков даде пред БЛИЦ обширно интервю. В него 24-годишният играч на столичани говори за периода си в ЦСКА и споделя очакванията си за оставащите срещи в Първа лига:
Имаме още 6 мача, които са финали за нас. Грабнах си шанса благодарение на треньорския щаб, че повярваха в мен. Колективът ни е много добър, всички момчета са прекрасни – и като футболисти, и като хора. Показваме добри игри. Благодарен съм на клуба за всичко, както те обичат да казват – „че ми дават сцена за изява. Пожелавам на Борислав Рупанов да стане голмайстор на първенството. Колективът е на първо място, няма значение кой отбелязва головете. Важно е Септември да побеждава.
Няма как да откажеш на най-големия отбор в България – ЦСКА. От дете съм цесекар, основно покрай баща ми. С Насар се познаваме доста добре. Имаме интересни истории, тренирали сме заедно. Покрай него заякнах. Доста се бях прегърмял! ЦСКА е много голямо нещо, не се знае какво ще стане. Да, разбира се, че ми се иска да се върна в ЦСКА, но в момента съм в Септември. Имаме задача, която трябва да изпълним.
Вкарах за ЦСКА от 34 метра. Усещането беше уникално, целият стадион скандираше името ми. Бях на 19 години. Телефонът ми прегря от съобщения. Да си футболист на водещите ни отбори, с голяма фенска маса – ЦСКА и Левски, е нещо уникално. Пожелавам на всеки млад футболист да се докосне до двата ни гранда.
Не бих казал, че получих много шанс в ЦСКА, 10 мача не са много. Четири години бях в клуба, но минах през много тежки контузии. Почти 2 години се възстановявах. Имах тежка контузия на коляното – пателарно сухожилие. Беше ми се отлепила костната плочка. Първата операция беше неуспешна, после втора, която беше 50 на 50… Много тежък момент за мен. Това ми е професията. Не обичам да се оплаквам. Благодарен съм за всичко на ЦСКА. Изградиха ме като човек. Но един вид все едно ме освободиха. Сега, когато излизам срещу ЦСКА, искам да се доказвам и да им покажа, че не са били прави. Ако вкарам на любимия си отбор, ще вдигна ръце и ще се извиня. Много обичам да ходя на мачовете на ЦСКА.
Най-близкият ми приятел е в ЦСКА – Иван Турицов. Живяхме заедно, до ден-днешен поддържаме комуникация. Ако не бях футболист, най-вероятно щях да бъда в бойните спортове. Имам много приятели борци. Баща ми е болен рибар. От малък съм с него по язовирите и реките. Умея да хващам риби. Последният пък, когато бях за риба с баща ми, паднах в реката. Любовта обича тишината.
