Gazzettabg
Най-успелият български футболист Христо Стоичков, който днес празнува 59 години говори в специално интервю от Париж за предаването „Събуди се“ по Нова ТВ.
Ето какво легендата на българският футбол:
Не ме плашат годините. Moят живот сега започва. Париж винаги ще е Париж за мен. Като футболист спечелих „Златна топка“, почувствах се горд българин и стъпих на най-високото стъпало. Не ме е блазнело никога това, важното е семейството, децата, както и съотборниците, защото без тях едва ли щях да стигна до Айфеловата кула. Оттук започват нашите проекти на ФИФА, кой къде ще пътува и с какво ще се занимава. Програмата е уникална, мислено е много, за да можем да върнем децата във футбола. Имах разминаване с ръководителите като футболист. Когато Джани Инфантино е патрон на тези програми, няма как. На Световното в Катар си стиснахме ръцете и му казах, че съм готов. Ще обикаляме държави, особено тези близки до България. Във всяка една държава има идоли и трябва да наблегнем на децата и да даваме пример.
С встъпването на Георги Иванов се надяваме да се отворят повече пространства, повече игрища. Самите общини ще изградят още игрища, за да играят младите футбол. Това е нашето задължение. Виждам светлина и вярвам в Георги. Много читаво момче е. Израснах с баща му и знам, че Георги Иванов е момче с много хъс и захване ли нещо, няма как да го остави. Поздравявам го. Това, което направи в последните дни – да обиколи България, да се срещне с футболните хора и да обясни програмата, това е правилният път.
Ще работим заедно. Георги е мое момче. Играли сме футбол и съм бил негов треньор. Вярвам в него и дано направи така, че всеки да каже, че е успял това, което пое като ангажимент, да го свърши. Виждам, че Инфантино и Чеферин го уважават и приемат. На мен приятелите ми като футболист са били от Левски. Обичам българския футбол. Нямаме резултатите, които ми се иска. Илиан Илиев е най-добрият треньор в България. С голям характер е, обича да налага български футболисти. Дано се налагат повече българи в клубните отбори, това е основното. Мислим от днес за днес как да спечелим един мач. Това е голяма заблуда. Чужденците идват, взимат заплата и си тръгват. Трябва да си отгледаме ние диамантите, но трябва и да ги полираме. В България знам къде се търсят младите таланти – по улицата. Когато направихме школата в Етрополе, всички деца съм си ги намирал аз. Изключително съм щастлив, че от нашата школа излязоха много хора, стигнали до националния отбор. Най-големият проблем е, че не се дава възможност и търпение. Искаме да печелим от днес за утре и това няма как да стане. Най-много ме натъжава, че не сме на големи първенства и не съм чул химна.
Както аз работих за името, сега името ще работи за мен – с всеотдайност. Никога не се отказвам. Дано някой българин да вземе „Златната топка“. Ще бъде много трудно. Трудно е да сравняваме с големите пари, големите отбори. Как да си позволиш лукса да похарчиш 200 милиона? Първата ми заплата беше 123 лева – 1985 година в ЦСКА. На онова време можех да си позволя много. Това са 60 и няколко евро, не мога бензин да си сложа на колата… Но не трябва да се оплакваме. Да види сегашното поколение за какво сме играли – за любовта, за емблемата и да се докажем.
