
Нападателят на Ботев Пловдив Георги Николов даде интервю пред “Гонг” по време на лагера на канарчетата в турския курорт Белек. Голмайсторът започна да тренира наравно със съотборниците си, след като през април 2024 получи една от най-тежките контузии във футбола, късайки кръстни връзки и своя менискус.
Ето какво споделя нападателят на „канарчетата“:
Щастлив съм, че поднових тренировки с отбора, тъй като беше тежка година за мен и моето семейство. Те изпитаха същото, което и аз. Постепенно започвам да възвръщам своята форма. Не се печели лесно доверието на феновете на Ботев. Трябва да играеш със сърце и душа, давайки всичко от себе си, след което всичко си идва. Има още много да им дам и покажа. Надявам се да имам здраве и късмет. Не очаквах, че е така в началото, напротив – мислех, че кракът ми е буквално на две и го държах. След което влезе медицинския щаб и ме успокои. Махнах си ръцете, но беше тежко, наистина. След това като ми казаха какво ме очаква, го приех за даденост и просто нямаше начин.
Най-тежко ми беше в първите дни след операция. Това беше единственото най-тежко, първите 2-3 седмици. Искам да благодаря на мениджъра ми, на сина му, който беше с мен в Барселона през първите два месеца. Ментално израснах много. Така мисля. Контузията ме научи и ми показа неща, които занапред аз да си имам едно наум за хора и като цяло за много неща. Това е чист късмет и с него, чист късмет. Имам пълното доверие на треньорския щаб, че ще успеем заедно да стигнем до тази форма, която беше преди и по-добра. Имам пълното им доверие, че ще ме върнат възможно най-скоро. С Душан Керкез се работи лесно. Той дава увереност на всеки един футболист да разгърне потенциала си. Спокойствието също, това е много важно за един играч и той го прави. Не е строг човек, но е такъв, който иска максимума от нас и когато правим нещо да го правим на 120%.
Много ми беше тежко, когато вдигна Ботев Купата. Тогава бях в Барселона и гледах. Пожелавам си тази година да я вдигна лично и да изпитам тази емоция, това искам да стане.
И Купата, и челно място в класирането искам. Важно е отборът да побеждава, да върви напред и всички момчета да сме здрави. Здрави ли сме всички, няма как да не постигнем всичките си цели. Попето не дава съвети само на мен, а на всички останали млади момчета. Щастливи сме да работим с такъв човек. Радваме се, че може да “крадем” от него каквото може от футбола и неговия пит. Щастлив съм, че съм тук и да работя с него. Благодарен съм, че ми помага в този труден период и ми дава съвети.
Да отлича някой с майтапи? Българите сме си един екип и така между нас винаги има някакви забавни неща, които си правим, но аз ги позабавлявам от време на време. Косата само да се прибера в България и я махам, защото ѝ изтече годността. Връщам се по стария си начин, както си бях – наперен и се надявам само здрав и късмет да имам. Другото аз ще си го постигна.
Моята лична амбиция е да се завърна в този ритъм, който бях. Да мога да тренирам пълноценно, да се раздавам и върна във футболния начин на живот на един футболист, защото ми липсва това нещо. Трудно ми е да стоя и да гледам, не издържам. Само здраве да имам и късмет. Наистина другото знам как да го постигна и по какъв начин. Отборно се надявам да спечелим сега Суперкупата на България, да я вдигнем и победим и постепенно да вървим стъпка по стъпка.
Искам да благодаря на феновете на Ботев. Получавам доста съобщения от тях. Пожелавам да бъдат така винаги до отбора и футболистите, а ние ще ги радваме с много победи.


