Gazzettabg
Капитанът на Левски Цунами бе поредният гост на подкаста на клуба „Гласът на Левски“.
Ето какво споделя бразилския ляв бек:
Труден момент е за отбора. Срещу Септември записахме загуба, която въобще не очаквахме. В паузата се опитахме да разберем къде сме сбъркали. Когато дойде поредица от загуби е тягостно в съблекалнята. Но това е част от нашата професия. Всичко това ни кара да чакаме с нетърпение следващия мач и да се извиним на феновете с победа.
Вече, съм преживял и друг от най-тежките моменти на клуба – 11 мача без победа. Разбира се и от тази ситуация можем да излезем заедно като отбор. Ако всеки гледа в различна посока, няма как да стане това. Трябва да сме заедно. Сега идва труден мач с Локомотив София. Така или иначе ние играем вкъщи и искаме да върнем атмосферата, излизаме, за да ги смачкаме. Всички знаем, че величието на Левски се дължи на масата фенове на отбора. Привържениците са нашият допинг, те са тези, които ни мотивират. Играчите идват и си отиват, но феновете са винаги тук зад отбора си.
По време на паузата успяхме да си изчистим главите. Най-добрият ни мач бе срещу ЦСКА 1948. Бяхме изключително ефективни в атака, контролирахме играта. Те са добър отбор, но им вкарахме четири гола. Срещу Септември се получи слаб мач, но може би ключов бе мачът срещу Берое, защото в него влязохме след победа в дербито. Излязохме с високо вирнати глави и носове. Оттам тръгнаха проблемите.
Вътрешно в себе си имах огромно желание да победим ЦСКА в дербито. Това е най-големият мач за сезона, исках да победим, преди това все нещо не се получаваше. Не остава много време да си мислиш, че си капитан. Тренирахме както всяка седмица преди ЦСКА. Концентрацията? Опитахме се да се фокусираме, освен че е дерби, това бе и първи мач за някои играчи. И това бе първият домакински мач, за който излязохме на лагер в деня преди това.
Когато видиш агитката да пее, си казваш, че трябва да играеш за тях. Това е най-добрият ми мач, откакто съм тук. Искам да споделя, че хората забравят, че ние сме човешки същества и може да не сме добре, да сме изморени. Но като видях пламъка в очите на всички, знаех, че това е нашият мач и няма какво да стане. Това е най-големият ми мач, откакто съм тук заради начина, по който играх. Незабравим.
Аз съм се научил да нося отговорност от малък, защото ми се наложи да израсна без майка и баща. Моето семейство ми казваше винаги аз да реша какво ще правя. Винаги съм подхождал с отговорност. Вече съм глава на семейство, баща на син.
Първия път, когато имаше гласуване за капитан, беше при Костов. Бразилците казаха, че гласуват за мен, но аз им отговорих, че не искам такова нещо. Откакто дойдох, имах една-две глоби за закъснение. В тази роля трябва да погледнеш хората в очите, да им кажеш неща, които не искат да чуват. Не знам дали можех да се справя с това. Не може просто да искаш да си капитан, без да си подготвен за това.
Първото нещо, което споделих със съпругата ми, бе страх и притеснение, преди да дойда в България. Едно е да играеш в държавата си и да познаваш всичко, друго е да излезеш в чужбина – променяш много неща, научаваш нов език. Видях, че клубът е играл в Шампионска лига и в другите евротурнири, видях за подкрепата на най-многобройната публика. Видях, че е голям клуб. Изглежда съм дошъл с огромно желание, защото след като стъпих на българска земя, започнах да получавам подкрепа в социалните мрежи. Изключително щастлив съм, че връщайки се назад, мога да запиша името си в историята, имам над 100 мача, спечелих Купата на България.
