На днешната сакрална дата – 26 септември, но през далечната 1989 година, родният футбол написа история, която и до днес кара феновете да си проверяват пулса. Става дума за епохалния реванш от 1/32-финалите за Купата на УЕФА между белгийския Роял Антверп и Левски (тогава подвизаващ се под името Витоша). Мач, който доказа, че 90 минути понякога са просто… бегло предястие за истинската белгийска драма.
Част I: Скука на „Герена“ и тийн-герой на вратата
Всичко започва съвсем кротко. Първата среща в София завършва при „вълнуващото“ 0:0. Единственият запомнящ се детайл е, че гостите си тръгват с широко отворени очи от изумление пред българския вратар Димитър Попов. По това време той е още тийнейджър, но спасява всичко възможно и кара белгийците да го хвалят, сякаш е прероденият Лев Яшин. Скука, тактика и надежда за реванша.
Част II: Как се кове „сигурното“ класиране
В Белгия нещата тръгват като по вода за момчетата на Добромир Жечев. Още в 6-ата минута Георги Славчев хвърля в екстаз синята агитка – 1:0 за Левски! Домакините са в шок, а нападателят Петър Михтарски започва серия от пропуски, с които спокойно може да напълни цяло едно полувреме в предаването „Господари на ефира“.
В 82-ата минута Антверп все пак изравнява за 1:1. „Спокойно, контролираме нещата!“, си казват всички. И наистина – само 120 секунди по-късно жокерът от пейката Георги Донков зашива гол за 2:1.
Когато в 89-ата минута Михтарски най-после намира мрежата за 3:1, белгийските фенове вече си събират шаловете, а коментаторите отписват Роял Антверп. На таблото свети 89′, Левски води с два гола разлика на чужд терен. Какво толкова може да се обърка за някакви си 5-6 минути продължение?
Част III: Добре дошли в Зоната на здрача (91’ – 97’)
Това, което следва, не е просто футболен обрат – това е пълен сюрреализъм. Между 91-ата и 97-ата минута играчите на Левски решават да влязат в ролята на любезни Дядоколедовци в края на септември.
Белгийският нападател Нико Клаесен бележи веднъж в 91-ата, а две минути по-късно изравнява за 3:3. Паниката в синьо е толкова пълна, че белгийците вкарват и още един гол, който за щастие е отменен заради засада. Но купонът в наказателното поле на българите не спира. В 97-ата минута Куаранта забива крайното 4:3, взривявайки стадиона и оставяйки родните футболисти да гледат в една точка като след среща с НЛО.
Три допуснати гола и един отменен за по-малко от десет минути – Левски отпада от Европа по начин, който и до днес се изучава в катедрите по спортна психология.
37 години по-късно „чудото в Антверпен“ остава вечната футболна класика и напомняне, че съдията свири края чак тогава, когато… наистина го свири.
