Gazzettabg
Нападателят на Хебър (Пазарджик) Николас Пенев и син на легендата на българския футбол Любослав Пенев даде обширно интервю за БЛИЦ Live.
Имаме да изиграем още пет финала, които да подсигурят мястото на Хебър в елита. Предстои ни мач срещу Локомотив (София). Дебютният ми гол в Efbet Лига беше срещу тях. Чака ни сериозен, тежък мач, имат и нов треньор (б.р. – Красимир Балъков). Ще излезем пределно мобилизирани, за да спечелим трите точки. Дали е тежко и трудно треньор да е баща ми? Не бих казал, тъй като на терена сме футболист и треньор. Той има същото отношение към мен, както към съотборниците ми. Всички сме равни. Чувствам се по-добре по фланговете, а не на върха на атаката. Всеки ден работя, за да ставам по-добър.
С баща ми коментираме вкъщи мачовете, гледаме и други първенства. Най-важното за млад футболист като мен е да трупа опит, минути и самочувствие. Имам четири гола този сезон, не съм си поставил конкретна цел за отбелязване на определен брой попадения. Стремя се да бъда максимално полезен и да помагам на Хебър да печели. Договорът ми изтича това лято, но в момента не мисля за това. Първо искаме да затворим първенството по най-добрия начин, след това ще видим. Целта на всеки е да излезе в чужбина. При удобна възможност, смятам, че трябва да се грабне. Но в момента не мисля за това. Трябва да си подготвен за тази крачка. Харесвам испанското първенство, италианското, дори и френското. Симпатизирам на Атлетико (Мадрид), на Валенсия също. Атлетико обаче ми е по на сърце.
Тате, може ли да ме запишеш да тренирам футбол“, обръща се талантът към легендарния си баща, когато е на 6 години. Николас започва в школата на Барса БГ, където треньор му е Светлин Мирчев. „След това преминах през ЦСКА, Септември (Сф), Ботев (Пловдив) и ЦСКА 1948, разказа Пенев-младши. Баща ми се зарадва, когато за първи път му казах. Той за мен е не само баща, но и модел за подражание и идол. Брат ми Любослав е 8 години по-голям от мен. Не се е занимавал професионално с футбол. Той се развива в своя сфера, вече е голям, поддържаме контакт. Следи представянето на Хебър. Чуваме се преди мачове, коментираме.
Нашето семейство е от ЦСКА. Майка ми е от ЦСКА, аз като малък играх за ЦСКА, ходил съм на мачове. Дай Боже да играя за ЦСКА – най-големият отбор в България. За всеки футболист би било чест да защитава цветовете на ЦСКА. Има я тръпката, когато играя срещу ЦСКА. Не може да се обясни, трябва да се почувства. Дай Боже да видя ЦСКА отново шампион. Чувството беше неописуемо. Спокоен човек съм, обичам да прекарвам време със семейството и приятелите. Обичам да плувам, това е хобито ми. Най-великият футболист е Кристиано Роналдо. Ако го видя на живо, бих се притеснил, но бих го попитал да ми разкаже в детайли как е постигнал всичко това. Обичам да посещавам по-топли страни. Гърция е любимата ми дестинация.
С баща ми водим пълноценна комуникация. Не се сещам кога за последно ми се е карал. Винаги ми казва да вярвам в себе си, да съм постоянен, да продължавам да работя, че винаги може по-добре. Той е перфекционист и максималист, показал го е през годините. Никога досега не са ме викали в някой от юношеските ни национални отбори, не зная защо и не е моя работа. Така са преценили.
Разпитвал ли е татко си за тежкия момент с болестта, заради която отпада от състава за САЩ`94 – „Да, това е един неприятен момент за всеки футболист. Аз вярвам, че Господ дава най-тежките си предизвикателства на най-силните си бойци. Смятам, че всеки е много горд, че го е превъзмогнал и преживял. Баща ми е много силен. Надявам се един ден да го направя горд баща.
