Gazzettabg
Един от най-силно представящите се футболисти на Ботев Пловдив Николай Минков говори за кариерата си пред клубната телевизия на „жълто-черните“.
Ето какво споделя той:
Със сигурност се намирам в добра форма, добре се чувствам. Доста мачове изиграхме, а с мачове се трупа игровият ритъм. Има накъде нагоре да вървя. С всеки мач целта е да съм все по-добре. Европейските мачове допринесоха за по-добрата форма на всеки. Когато останаха 1-2 мача, разбрах, че ми предстои 100-ият двубой. Надявам се още много мачове да изигра с жълто-черната фланелка. Преди да дойда, доста хора ми говореха за атмосферата. Едва година след като дойдох, стана стадион „Христо Ботев“. За всеки…да се играе тук – трябва да се изживее, не може да се опише. Много отличителни мачове има. Бих отличил финалът за Купата. В моята кариера за първи път печеля купа. По доста драматичен начин и то срещу Лудогорец. Голяма емоция и в клуба, и в града.
Започна 2004 г., бях малък, дете. Закараха ме на стадиона. От малък обичах футбола и винаги съм искал да стигна до най-високото ниво да играя. По цял ден ритах. Дори като ходех на мачове си казвах „Защо да не съм на мястото на тези“. Майка ми се е занимавала с лека атлетика, но не на професионално ниво. Баща ми с футбол, но и той любителски. В юношеските гарнитури съм бил втори нападател, със свободна роля на терена. После, когато вече бях в първия отбор, може би заради бързината, ме пускаха като крило – ляво, дясно. В Ботев Пловдив нещата така се случиха, че станах халфбек или десен краен защитник. Имам един мач Ботев Пловдив – Монтана, аз и Тони бяхме напред, отбелязах. Може би и това допринесе да ме привлекат. Когато свърши сезонът с Монтана, доста отбори се свързаха с мен. Когато чух за интереса на Ботев, загърбих всичко друго. Исках тук. Всеки трябва да знае историята и какво значи това име за всички българи. Трябва да защитаваш името си гордо, както го е правил Христо Ботев. Хубаво е и чужденците да се запознаят с историята и в какъв клуб идват.
Няма да забравя как изведох отбора срещу Левски с капитанската лента в откриването на стадион „Христо Ботев“. Винаги ще си го спомням – пълните трибуни, емоцията. Това, което направихме. Завършихме с купа, надградихме, трябва да се борим за челните места – топ 3, отново спечелване на купата на България.
